Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Днес май не беше така — усмихна се Еди.
— Аха, тъй си е. Ако иска да живее по-дълго, човек трябва да стои далеч от интересните неща. — Човекът с бархетната риза започна да се спуска по склона, държейки се с една ръка за парапета — той по-скоро се пързаляше, отколкото пристъпваше. Носеше изтъркани работни ботуши, които щяха да изглеждат съвсем на място в Средния свят, помисли си Еди.
Той последва примера на Джон, като внимаваше да не натоварва много ранения си крак. Роланд отговаряше за ариергарда. Изведнъж зад тях се чу мощна експлозия, пронизителна и отчетлива като първия изстрел с пушка по тях, ала далеч по-оглушителна.
— Това трябва да е пропанът на Чип — каза Джон.
— Какво рече? — попита Роланд.
— Газта — поясни тихо Еди. — Иска да каже газта.
— Аха, газта за печката — кимна водачът им. Вече бяха на кея; той се качи в лодката и рязко дръпна въжето за запалване на двигателя. Той забоботи още от първото дръпване.
— Хайде, момчета, качвайте се на борда и да се измитаме оттук.
Младият стрелец веднага го послуша, ала Роланд се спря за момент и потупа три пъти по гърлото си. Еди и друг път беше виждал как изпълнява същия ритуал преди прекосяването на открити водни площи и си напомни, че някой ден трябва да го попита за това. Така и не получи подобна възможност — преди да се сети да зададе въпроса си, смъртта вече беше пропълзяла между тях.
ПЕТ
Лодката се плъзгаше толкова тихо и грациозно по водата, доколкото можеше едно превозно средство, задвижвано от мотор, пързаляйки се върху собственото си отражение под лазурното кристално синьо лятно небе. Зад тях красотата на тази синева се помрачаваше от гъстите кълба мазен дим, които се издигаха от горящия магазин. Десетки хора, повечето само по шорти или бански костюми, се виждаха по бреговете на езерцето — ала вместо да се излежават безгрижно, те бяха обърнали глави по посока на пушека, заслонили очите си с длани. Малцина забелязаха малката моторница, която се движеше безшумно по средата на водоема.
— Това е езерото Кийуейдин, ако ви интересува — обади се Джон. Той посочи напред, където се виждаше дългият език на още един кей. До него имаше бял навес за лодки. Когато го наближиха, Роланд и Еди зърнаха под него едно кану и един каяк, които се поклащаха, завързани с въже.
— Лодкарницата е моя — добави човекът с бархетната риза. Начинът, по който произнесе думата „лодкарница“, напомни на двамата стрелци за говора на хората от Кала.
— Изглежда добре поддържана — рече Еди, колкото да се намира на приказка.
— Ам’, че да, тъй си е — отвърна му Джон. — Аз се грижа за всичко тука — чистя, поправям, рендосвам, боядисвам… Нямаше да е толкова зле, ако лодкарницата ми все пак креташе криво-ляво, нали?
— Сигурно — усмихна се Еди.
— Живея на около половин километър оттук. Казвам се Джон Кълъм — при тези думи той подаде дясната си ръка на Роланд, като продължи да управлява лодката с другата си ръка.
Стрелеца пое дланта му, която се оказа приятно загрубяла.
— Аз съм Роланд Дисчейн от Гилеад. Дълъг живот и приятни нощи, Джон.
Съпругът на Сузана на свой ред подаде ръката си:
— Еди Дийн от Бруклин. Приятно ми е да се запознаем.
Мъжът с бархетната риза се ръкува спокойно с Еди, ала погледът му изучаваше внимателно младежа. Когато ръцете им се разделиха, попита:
— Какво стана току-що, млади момко?
— Не знам — отвърна той не съвсем искрено.
— Май отдавна не си стъпвал в Бруклин, нали, синко?
— Не съм ходил в „Морхаус“, нито пък в „Мор и хаос“ — изрече Еди Дийн, след което продължи още по-бързо, преди да е изгубил нишката: — Мия заключи Сузана. Заключи я в 1999. Сюз може да се добере до Когана, ала това няма да доведе до никакъв резултат. Мия е блокирала всички уреди. Сюз не може да стори нищо. Тя е отвлечена. Тя… тя…
Младият мъж изведнъж замлъкна. За миг всичко беше толкова ясно, като сън в секундата преди да се събудиш. После, както често се случва със сънищата, той избледня и Еди не бе в състояние да каже дали това бе истинско съобщение от Сузана или чисто и просто плод на въображението му.
„Какво стана току-що, млади момко?“
Кълъм също го бе усетил. Значи не беше само фантазията му. Навярно бе осенен от някакво прозрение, както се случваше от време на време на Джейк заради изострената му сетивност. Кой знаеше всъщност?
Джон изчака малко и като видя, че младежът се е успокоил, се обърна към Роланд:
— Приятелят ти често ли се забавлява по този начин?
— Не често, не. Сай… искам да кажа господине… Господин Кълъм, благодаря ви, задето ни помогнахте. Казвам ви благодаря много. Ще бъде проява на чудовищно нахалство от наша страна да ви помолим за още, ала…