Песента на Сузана

Еди се хвана за главата и изохка. Да, това бе напълно в стила на човека, с когото се беше срещнал — Калвин Тауър си беше точно такъв и едва ли нещо можеше да го промени. Какво ли си мислеше той? Че като е заминал на север от Бостън, вече е в пълна безопасност?

— Можеш ли да ни кажеш как да го намерим? — попита Роланд.

— О, та това е най-малкото — усмихна се домакинът им. — Мога да ви заведа направо там, където е отседнал.

Стрелеца подхвърляше топката от едната си ръка в другата. Сега спря и поклати глава.

— Не — рече. — Ще отидеш на друго място.

— Къде?

— Където и да е, стига да си в безопасност — каза му Роланд. — Повярвай ми, сай, не ти трябва да знаеш повече. За твое добро е.

— Тая работа не ми харесва много-много.

— Това няма никакво значение. Времето ни притиска — каза, после се замисли. — Имаш ли коламобил?

Кълъм го изгледа недоумяващо, след което се усмихна.

— Ам’ че да, имам коламобил, че и камиономобил даже. Направо съм луд на тема лодки и коли. — Думата „луд“ бе произнесена така, че напомни на двамата стрелци за града, през който бяха минали.

— Тогава ще ни заведеш до жилището на Тауър на Димити Роуд с едната машина, докато Еди… — Роланд се поколеба за момент. — Еди, нали не си забравил да караш?

— Роланд, обиждаш ме.

Стрелеца, който никога не се беше славел с чувство за хумор, не се усмихна и този път. Вниманието му бе насочено към дан-тета — малкият спасител — който ка бе изпречила на пътя им.

— След като намерим Тауър, ще продължиш по своя път, Джон. А това означава всеки друг път с изключение на нашия. Направи си кратка почивка, ако те устройва. Два дни ще бъдат напълно достатъчни, а после можеш да се върнеш към работата си. — Роланд се надяваше, че ще успеят да приключат с работата си в Ийст Стоунхам до залез слънце, но не искаше да предизвиква съдбата, ето защо премълча това.

— Май не разбираш — в момента съм адски зает — започна Кълъм. — Той вдигна ръце и Стрелеца му подхвърли топката. — Трябва да пребоядисам лодкарницата… да постегна плевника…

— Ако останеш с нас — заяви Роланд, — надали ще имаш възможност да постегнеш друг плевник през живота си.

Кълъм повдигна вежди и изгледа внимателно Стрелеца, опитвайки се да прецени сериозността на думите му. Това, което видя, едва ли му хареса.

Междувременно Еди отново се бе замислил над въпроса, дали Роланд всъщност е успял да види Тауър със собствените си очи. Сега осъзна, че първоначалният отговор на въпроса му е бил грешен — неговият дин беше видял Тауър.

„Определено. Нали Роланд издърпа онова шкафче, пълно с безценните първи издания на собственика на «Ресторант за мисълта», в Пещерата на портала. Тогава Стрелеца се взираше право в Тауър. Е, образът пред очите му навярно беше малко поизкривен, но…“

Този мисловен поток изведнъж се разпръсна, заменен от привидно неизбежния процес на асоциации, който отведе съзнанието на младия стрелец към ценните издания на Тауър — книги като „Коганът“ на Бенджамин Слайтман младши и „Сейлъмс Лот“ на Стивън Кинг.