Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Ала ще го направите. К’во да ви кажа… — Джон бе променил леко курса на моторницата, насочвайки я към навеса. Роланд прецени, че ще стигнат дотам след около пет минути. Това беше добре. Изобщо не възразяваше да се вози в тази малка, задвижвана от двигател лодка (въпреки обстоятелството, че тя бе хлътнала малко заради тежестта на тримата възрастни мъ же), ала езерото Кийуейдин беше прекалено опасно за неговия вкус. Ако Джак Андолини (или неговият наследник, в случай че Джак бе заменен) разпиташе достатъчно от зяпачите по брега, със сигурност щеше да намери неколцина, които да си спомнят за малката моторница с тримата мъже в нея. Оттам насетне връзката с навеса за лодки на човека с бархетната риза бе въпрос на броени секунди.
„Къде можи да са утишли ли? Ама, разбира съ, чи в лудкарницътъ на Джон Кълъм! Ей я къдей!“ — щяха да кажат услужливите свидетели. Най-добре двамата с Еди веднага да продължат по Пътя на Лъча, а любезният им водач да се скрие на сигурно място. Под „сигурно място“ Роланд разбираше поне сто колела оттук. Не хранеше никакви съмнения, че Кълъм, този напълно непознат за тях човек, беше спасил живота им, появявайки се в точния момент; последното нещо, което искаше, беше този човек да изгуби своя като отплата за постъпката си.
— Ам’, че ще сторя, каквото мога, за вас — рече Джон след малко. — Обаче искам да ви питам нещо, докато все още имам тази възможност.
Еди и Роланд се спогледаха.
— Ще ти отговорим, ако можем, Джон от Ийст Стоунхам — заяви Стрелеца. — Което означава, че първо ще преценим дали отговорът няма да ти причини вреда.
Лодкарят кимна. За миг изглеждаше така, сякаш събираше смелост, след което започна:
— Знам, че не сте призраци, защото всички ви видяхме в магазина, а аз дори се ръкувах с вас преди малко. Пък и виждам сенките, които хвърляте. — Посочи към лодката. — Няма съмнение, че сте истински. Та, въпросът ми е следният — вие пришълци ли сте?
— Пришълци — повтори Еди. Погледна към Роланд, ала лицето на неговия дин беше безизразно. После насочи взора си към Джон Кълъм, който бе седнал на кърмата и ги караше към своята лодкарница. — Съжалявам, но не раз…
— През последните няколко години наоколо имаше много такива — каза Джон. — В Уотърфорд, Стоунхам, Ийст Стоунхам, Ловъл, Суидън… дори и в Бриджтън и Денмарк — името на последния град прозвуча като „Денма-ааак“.
Ала на лицата на двамата мъже все още бе изписано недоумение.
— Пришълците са хора, които просто се появяват — рече той. Понякога са облечени в старовремски дрехи, тъй като идват от… от много отдавна, навярно бихте казали вие. Един бил гол като пиле и вървял по средата на шосе № 5. Ангстрьом младши го зърнал. Туй станало през миналия ноември. Понякога пришълците говорят на други езици. Един отишъл в къщата на Дон Ръсърт в Уотърфорд и седнал в кухнята му! Дони е пенсиониран професор по история от колежа „Вандърбилт“ и записал на касета бъбренето на непознатия. Той бръщолевел известно време, после отишъл в пералното помещение. Дони си помислил, че на онзи му трябвала тоалетната, и тръгнал подире му, за да го упъти, ала странникът вече бил изчезнал. Нямало врата, през която да мине, обаче изчезнал вдън земя.
Роланд и Еди слушаха внимателно.
— Дони пуснал тази касета на всички специалисти по чужди и мъртви езици в колежа, ала никой не могъл да разпознае говора на непознатия. Един колега му казал, че това сигурно е някакъв измислен, изкуствено създаден език, като есперанто (еспераааааанто). Говорите ли есперанто, момчета?
Роланд поклати глава.
Еди каза (твърде предпазливо):
— Чувал съм за този език, ала нямам никаква представа какво всъщност…
— А понякога — продължи Джон, понижавайки гласа си, докато навлизаха под сянката на навеса — понякога са ранени. Или обезобразени. Тъпоум…
Роланд внезапно подскочи толкова рязко, че цялата лодка се разклати, а устата на мъжа с бархетната риза остана отворена. Откъде би могъл човек като Джон Кълъм да знае за тъпоумните? За миг заплахата да се преобърнат беше напълно реална.
— Какво? Какво каза? Би ли го повторил, Джон, защото искам да чуя отново последните ти думи.
Джон навярно си помисли, че става въпрос за заваления му говор, ето защо се напъна да произнася думите много по-внимателно:
— Та помня, че ми приличаха на хора, дето са участвали в ядрена война или са били изложени продължително време на радиация.
— Бавните мутанти — изрече замислено Роланд. — Мисля, че говори именно за бавните мутанти. Тук, в това затънтено градче.
Еди кимна, мислейки си за Беловласите и Младите в Луд. В съзнанието му изплува и образът на деформирания кошер и чудовищните насекоми, които пълзяха вътре в него.