Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Само да си взема ключовете и потегляме — каза Кълъм, ала преди да се обърне, Еди го спря:
— Почакай.
Домакинът им го изгледа озадачено.
— Имаме да си кажем още някои неща — рече младежът и вдигна ръце в очакване на топката.
— Еди, нямаме никакво време — напомни му Роланд.
— Съзнавам това — гласеше отговорът. „Навярно дори повече от теб, понеже животът на моята жена виси на косъм.“ — Ако можех, щях да оставя този задник Тауър на Джак и да се концентрирам върху намирането на Сузана. Ала ка няма да ми позволи да постъпя така. Твоята проклета стара ка.
— Трябва да…
— Млъкни — никога преди не беше казвал подобно нещо на Роланд, но думите се изплъзнаха сами от устата му и той не изпита никакво желание да ги върне назад. В съзнанието му не спираше да звучи призрачният Кала-напев: „Ком — ком — комала, играта още не е спряла.“
— Какво се върти в главата ти? — попита мъжът с бархетната риза.
— Мисля си за един човек на име Стивън Кинг. Говори ли ти нещо?
По очите на Кълъм видя, че отговорът на въпроса му е утвърдителен.
ТРИ
— Еди — каза Роланд. В гласа му се долавяха нотки на колебание, каквито младият мъж не беше чувал никога преди. „И той е не по-малко объркан от мен“ — мина му през ума. Тази мисъл никак не го успокои. — Навярно Андолини продължава да търси. Нещо повече, сигурно в момента се е съсредоточил върху намирането на Тауър, след като ние му се изплъзнахме. А както научихме от сай Кълъм, Тауър е направил всичко възможно, за да бъде открит.
— Изслушай ме — рече му Еди. — Мисля, че съм напипал нещо, макар и да не знам точно какво. В Кала срещнахме човек на име Бен Слайтман, който е написал книга в един друг свят. В света на Тауър. В този свят. Запознахме се и с Доналд Калахан, който пък е герой от книга, излязла в друг свят. Отново в този свят. — Кълъм му бе подхвърлил топката и сега младият стрелец я запрати към Роланд. Неговият дин я улови без никакви усилия.
— Това може и да не ти се струва важно, ала буквално сме преследвани от книги, не мислиш ли? „Коганът“. „Магьосникът от Оз“. „Чарли Пуф-Паф“. Есето на Джейк. А сега и „Сейлъмс Лот“. Мисля, че ако този Стивън Кинг е истински…
— О, ам’ че той е истински — обади се домакинът им. Хвърли един поглед към езерото Кийуейдин и се заслуша във воя на сирените от другата му страна. После се вторачи в димния стълб, който протягаше черните си мазни пипала в красивата синева на небето, и протегна ръце за топката. Роланд му я подхвърли с изящна парабола, чийто връх почти обърса тавана. — Даже съм чел книгата, за която говорите. Попадна ми в града, в една книжарница. Много ми хареса.
— Разказва се за вампири, нали?
— Ам’, че да, даже го чух да говори за нея по радиото. Каза, че заимствал идеята от „Дракула“.
— Чул си автора да говори по радиото — каза Еди. В момента отново бе обладан от онова „първо през огледалото, а после през заешката дупка“ чувство и се опита да го припише на перкодана. Не се получи. Изведнъж се почувства странно нереален за самия себе си — една сянка, през която погледът ти минава с лекота, тънка като… ами, тънка като страница от книга. Не му помогна и осъзнаването, че този свят — излегнал се в лятото на 1977 върху лъча на времето — изглеждаше реален по такъв начин, който запращаше в сферата на илюзорното всички останали „къде“ и „кога“, включително и неговите собствени. И това чувство беше изцяло субективно, нали? Откъде можеха да знаят, че не са просто персонажи от някоя измислена история, случайна приумица в главата на неизвестен пътник в автобуса или прашинка, попаднала за миг в божието око? Да мислиш за такива неща беше доста налудничаво, нещо повече — самото мислене за тях можеше да те тласне, към безумието. И въпреки това…
„Дад-а-чум, дад-а-чий, ти имаш ключа, не се тревожи!“
„Ключове — помисли си Еди. — Моята специалност. — След което: — Кралят е ключът, нали така? Кала, Калахан. Пурпурният крал, Стивън Кинг. Дали Стивън Кинг е Пурпурният крал на този свят?“
Роланд изглеждаше успокоен. По-младият мъж бе сигурен, че никак не му е било лесно, ала ако беше лесно, за Стрелеца не беше интересно.
— Ако имаш някакви въпроси, питай — изрече неговият дин и махна с ръка.
— Роланд, изобщо не знам откъде да започна. Идеите, които се въртят в главата ми, са толкова мащабни… толкова… грандиозни, че направо ме плашат…
— Тогава най-добре се опитай да го кажеш по-простичко. — Стрелеца улови топката, когато Еди му я подхвърли, ала изглеждаше нетърпелив час по-скоро да приключват с тази игра. — Наистина трябва да побързаме.