Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Роланд? Нямаме много време. Времето от тази страна тече по-бързо…
— Знам.
— И освен това каквото и да направим тук, трябва да го свършим както трябва от първия път, защото в този свят не можеш да се върнеш назад. Тук няма възможност да поправиш грешката си. Роланд съзнаваше и това.
ДВЕ
— Човекът, който ни трябва, е от Ню Йорк — каза Еди на Джон Кълъм.
— Ам’ че да, няма нищо чудно в туй. Много нюйоркчани идват тук лятоска.
— Казва се Калвин Тауър. Вероятно е дошъл с един свой приятел на име Арон Дипно.
Кълъм отвори остъклените врати на шкафчето, където държеше сувенирните си бейзболни топки, извади една с името Карл Ястржемски, изписано с онзи идиотски почерк, на който май само професионалните спортисти са способни (според Еди правописът бе едно от нещата, които най-много им куцаха) и започна да я подхвърля от едната си ръка в другата.
— Много хора идват тук отдалеч през юни — давате си сметка за това, нали?
— Разбира се — каза Еди, а в душата му вече пропълзяваше безнадеждността. Мислеше си, че е възможно Стария грозник да се е добрал до Кал Тауър. Може би засадата пред магазина е била по идея на Джак — нещо като апетитен десерт. — Ако не можеш да…
— Ако не мога, по-добре да се пенсионирам — изрече самоуверено Кълъм и подхвърли топката с автографа на Ястржемски към младия стрелец. Той веднага я улови с дясната си ръка и прокара върховете на пръстите на лявата по червените и шевове. От допира им в гърлото му неочаквано се появи буца. Ако една бейзболна топка не пробуди в теб усещането, че си у дома, то какво друго би могло? Само че този свят вече не беше негов дом. Джон бе абсолютно прав — той бе пришълец.
— Какво искаш да кажеш? — попита Роланд. Еди му подхвърли топката и Стрелеца я улови светкавично във въздуха, без дори да отмества погледа си от Джон Кълъм.
— Хич не помня имена, ала знам физиономиите на всички, които са дошли в този град — отвърна домакинът им. — Видя ли някой човек, не го забравям. Иначе какъв собственик на лодкарница ще бъда? Човек трябва да знае кой се подвизава на неговата територия. — Роланд кимна.
— Кажете ми как изглеждат тия двамата.
— Висок е около метър и седемдесет и тежи… към сто и десет килограма — каза Еди.
— Набит, значи.
— Точно така. Освен това отстрани на главата косата му е опадала — младият стрелец вдигна ръце към черепа си и дръпна косата си назад, така че да разкрие слепоочията си (едното от тях продължаваше да кърви следствие от сблъсъка му с Неоткритата врата). Той потрепна от болката, която това движение провокира в лявата му ръка, ала поне там кървенето вече бе спряло. В момента се притесняваше най-вече от огнестрелната рана в крака си. Засега перкоданът на Кълъм се справяше успешно с болката, но ако куршумът бе останал в плътта му — а Еди не изключваше подобна вероятност — то трябваше да бъде изваден оттам.
— На колко години е? — попита домакинът им.
Младият мъж погледна към своя дин, който само поклати глава в отговор. Дали Роланд беше успял да зърне Тауър? В момента Еди не можеше да си спомни. Май отговорът беше „не“.
— На петдесетина — каза накрая.
— Той е колекционерът на книги, нали? — изстреля мъжът с бархетната риза и се засмя, когато съпругът на Сузана Дийн го изгледа изненадано. — Казах ви, че имам набито око за летните посетители. Човек никога не знае кой от тях ще се окаже мошеник. Не и крадец даже. Преди осем-девет години тук беше дошла една жена от Ню Джьрси, която се оказа подпалвачка. — Кълъм поклати глава. — Изглеждаше като библиотекарка от някое забутано градче, от онзи тип жени, дето и на мравките път правят, ала ето че изведнъж подпали всички плевници в Стоунхам, Ловъл и Уотърфорд.
— Откъде си разбрал, че е търговец на книги? — попита Роланд, подхвърляйки топката обратно на Кълъм, който пък светкавично я подаде на Еди.
— Не съм го разбирал — каза домакинът им. — Джейн Саргъс ми го каза. Онзи му разправил, че колекционира книги. Джейн държи магазинче на мястото, където Димити Роуд се отклонява от шосе № 5. Това е на около километър южно оттук. Вашите приятели са отседнали баш там, ако говорим за същите хора. Но си мисля, че едва ли греша.
— Неговият спътник се казва Дипно — рече Еди и подхвърли топката към Роланд. Стрелеца я улови и я метна към Кълъм, после се приближи до огнището и запрати угарката от цигарата си към купчинката цепеници, издигаща се върху решетката.
— Както ти казах, не помня имена. Приятелят е кльощав и изглежда на около седемдесет. Върви тъй, сякаш хълбоците го наболяват. Носи очила със стоманени рамки.