Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Темата за неотдавнашния спор в залата за карти изобщо не беше повдигната, макар че всички в залата бяха чули за забележките на лорд Дъферин. Никой не беше такъв безумец, че да я подхване в присъствието на Бо. Така беше избегнат един голям скандал. А първият бал на госпожица Блайд в обществото мина при небивал успех.
Дванадесета глава
Когато се върнаха в хотела, на Бо му се прииска веднага да заминат от Лисабон, за да може Сирина отново да е само негова, без многобройните познати да им се бъркат и да задават въпроси, на които не му се отговаряше. Но новите тоалети на Сирина щяха да станат готови след един ден. Все пак младият граф изпрати бележка до капитан Бери, в която му нареждаше да подготви „Сирена“ за отплаване по изгрев слънце вдруги ден. За да избегне срещите с още някои прекалено любопитни познати, на следващата сутрин Бо предложи да заведе Сирина на планина — на север от Лисабон, където бяха вилите на благородниците. От векове Ситра беше убежище от неприятната горещина на града, а пейзажът беше божествен. Пристигнаха по обед и спряха да хапнат в странноприемница край поточе. От огъня вътре беше топло, а гледката от прозореца, през който се виждаха ромолящото поточе и тъмнозелената растителност, назъбените канари и долините под тях, беше прекрасна.
Прекараха дълго време на масата, като се наслаждаваха на спокойствието и услугите на собственичката, която се суетеше наоколо и им носеше всевъзможни деликатеси от кухнята. По-късно следобед разгледаха двореца Сетеаиш, най-елегантната кралска резиденция, чиито зали бяха толкова разкошни, че им се стори неразбираемо решението им да превърнат сградата в селска вила. Възхитиха се и на мавърския замък, построен преди осемстотин години по време на мюсюлманското завоевание, и на още няколко от разкошните летни вили.
По време на пътуването обратно към града наблюдаваха величествената гледка на залязващото зад сенчестите върхове слънце и двамата бяха впечатлени от нежните и променливи нюанси, които обагряха небето, сякаш никога преди не бяха виждали подобно нещо. Но може би наистина не го бяха преживявали по този начин, през розовите очила на любовта, които караха всичко наоколо да сияе.
Вечерта останаха в хотела, макар че Бо учтиво попита дали Сирина би желала да излязат, готов за едно последно появяване в местното обществото. В хотела ги очакваше бележката от Джейн Максуел с покана да я посетят.
— Най-много ми се иска да остана с теб — беше казала Сирина.
Той остана доволен от простичките й думи — чувство, което напоследък рядко го спохождаше. Доволен беше, че е далече от Англия, от цялата светска скука, където нищо не се променяше, освен жените в леглото му. Несъмнено сегашното му избавление от подобни забавления беше основната причина за задоволството му, размишляваше Бо.
Сирина не беше склонна да разсъждава над чувствата си. Знаеше, че е влюбена.
Когато очакваното съобщение от капитан Бери пристигна „Багажът на госпожица Блайд е на борда“, лаконично беше написал той на работодателя си, Бо извика хотелския персонал да опакова вещите им. Сирина наглеждаше прибирането на приспособленията й за рисуване, а Бо се погрижи за бакшиша за прислужниците и след като изпрати кратки бележки на Деймиън и семейство Максуел, те се приготвиха да отплават.
Времето в Атлантическия океан беше благоприятно, защото зимните бури можеха да се окажат опасни. Прекосиха Гибралтарския проток два дни по-късно, без изобщо да забележат някакви кораби. Екипажът обаче зорко бдеше след отплаването им от Лисабон. Испанската флота при Кадиз и Картаген, макар и да предпочиташе да не се включа във войната по причини за сигурност, от време на време извършваше внезапни нападения, а френската флота в Тусон, снабдяваща обсадения гарнизон в Малта, беше разположила най-различни кораби в Средиземноморието. И за французи, и за испанци „Сирена“ щеше да представлява примамлива плячка.
Новият курс, който поеха — към Минорка, налагаше да плават доста навътре във френски и испански води — факт, който Бо предпочете да не споменава на Сирина, защото можеше да пристигнат в Минорка без произшествия. Разположението на противниковите съдове никога не се знаеше предварително и те цели четири дни плаваха необезпокоявани, докато рано една сутрин стигнаха до Гибралтар.