Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Е, капитане! Та това е шега — възрази Одонл. — Мара ни позволява да го правим, когато е на мостика.
— А е и стара традиция — добави Чин. — Хората на Били не може да не са направили нещо подобно, когато са те взели.
— Хората на Били не бяха толкова изобретателни — сухо отвърна Карде. — Що се отнася до Мара, извинението й е, че иска със Силата да провери как реагират новите членове на екипажа в стресови ситуации.
— Съвсем основателно — обади се Данкин. — По-добре така да разберем що за хора са, отколкото да ни изненадат в реална ситуация.
— Не се и съмнявам, че ще намерите оправдание — отбеляза Карде.
— Няма начин — безсрамно се съгласи Данкин. — Напоследък тук е прекалено спокойно, шефе.
— Един побеснял тогорианец непременно ще прогони скуката — поклати глава капитанът. Въпреки грубостта на шегата те имаха право. Щом на Хшиши предстоеше да става постоянен член от екипажа на „Волният Краде“, наистина трябваше да знаят как реагира в стресова ситуация. — Всичко ще се изсипе върху вашите глави. Аз само ще гледам.
Той застана до преградата близо до Чин, откъдето конзолата със сензорите се виждаше добре. В същия миг се появи Хшиши.
— Ето, главатарю Карде — каза тя и му подаде чипа за проверка.
— Добре — отвърна той и хвърли бърз поглед на етикета. Хшиши говореше добре основния език, но уменията й в четенето още не бяха надеждни. — Въведи данните.
— Слушам.
Тя седна на предишното си място. Въпреки котешките нокти, с които завършваха, пръстите й ловко затракаха по клавиатурата.
— Започваме — каза Данкин. — Предстарт на досветлинните двигатели — и издърпа ръчките.
Отвън се появиха светли линии от звездите, после и самите звезди… Точно отпред, очертан на фона на черния космос, към тях се приближаваше звезден разрушител.
Хшиши се надигна в креслото и изсъска нещо заплашително на родния си език, което Карде не разбра. Устата й се отвори, котешките й зъби блеснаха като перли в бледото осветление на мостика. Козината й се наежи по цялото тяло и тя наедря двойно, а в жълтите й очи заискри бесен пламък.
— Звезден разрушител пред нас — съобщи Данкин, сякаш имаше някой, който да не го бе видял. — Разстояние два километра.
— Турболазерните батареи се целят в нас — добави Одонл. — Пормфил?
— Двигатели на пълна мощност — отвърна керестианецът; осемте ноздри, разположени по бузите му, ритмично се свиваха и разпускаха.
— Засичам съобщение, капитане — каза Чин.
— Разшифровай го — нареди Карде на Хшиши, като внимателно я наблюдаваше. Тя не бе помръднала, стоеше все така полуизправена, взирайки се в тъмния корпус и белите му светлини. — Активират ли прехващащ лъч?
За съвсем кратък миг всички затаиха дъх. След това с тихо съскане Хшиши се отпусна в креслото и започна да въвежда команди.
— Няма още активиран прехващащ лъч — измяучи тя. — Турболазерните батареи… — настръхналата й козина сякаш се поотпусна, докато въвеждаше още команди. — Няма мощност в тях — объркано докладва тя. — Мощност има в… — тя се обърна към Карде, жълтите й очи се свиха. — Има три функциониращи турболазера — заключи тя. — Не повече.
— Добре — спокойно отвърна търговецът на информация. — Значи сме на нужното място. Винаги е приятно да го установиш. Чин?
— Командирът на разрушителя чака разговор с вас, капитане — докладва Чин и се усмихна.
— Благодаря — отвърна Карде. — Здрасти, Бустър. Как я караш?
— Чудесно, дърти разбойнико — прокънтя веселият глас на Бустър Терик. — Добре дошли на „Странстваща авантюра“. Ще пазарувате ли днес, или пак проверявате новаци от екипажа?
Хшиши тихо изсъска и нежно потърка пръсти в ръба на контролното табло, без да каже нищо.
— Ща пазаруваме — отвърна Карде. — Главно информация.
— Така ли! — възкликна Бустър и Карде си представи как доволно търка ръце. — Гледай ти! Днес ми е ден! Ще качиш ли „Волният Карде“ на борда, или да ти пратя совалка?
— Ако имаш място, ще се качим — каза Карде. — Май хората ми искат да поразгледат.
— Идвайте тогава — весело отвърна Терик. — Чаршията е отворена и чака клиенти, както и останалите ни дюкяни. Елате на док… чакай малко… да, петнайсети. Ще изпратя някого да те доведе на мостика, след като освободиш хората си. Припомни им, че на чаршията се плаща само в брой.
— Разбира се — увери го Карде. — До скоро! — махна той на Чин и връзката прекъсна. — Хайде да те видим, Данкин, ще можеш ли да влезеш в дока?
— Е, как! — възкликна кормчията и се зае с маневрата.