Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Ще вървя с теб — каза той, връчи й юздите и пое от нея юздите на своя кон.
— Няма нужда — каза тя и не помръдна.
Без да й отговори, херцогът мина пред нея с широки, решителни крачки. След малко я чу да тръгва след него.
Вървяха мълчаливо. Само вятърът шумолеше в листата на дърветата. Въпреки това Ейдриън знаеше, че тя е зад него, едва на няколко стъпки от него. Усещаше не само присъствието й, но и нещо друго, нещо, което опитът му позволи да разпознае — болезнено силното привличане помежду им.
Защо желаеше толкова тази жена? Нима защото му бе забранено да я има? Или защото беше толкова различна? Или защото от една страна бе горда и силна, а от друга — така уязвима? Знаеше, че няма да намери отговор на тези въпроси.
Усети, че се изпотява. Идеше му да захвърли жакета си, но беше възбуден и не искаше да то показва. Не искаше да разкрива себе си и своята слабост. Нима се бе превърнал в животно, неспособно да се контролира? Нима заприличваше на Франсис? През изминалите седмици бе успял да с пребори с изкушението, не биваше да се предава сега.
Докато се бореше със себе си, той чуваше зад себе си стъпките й, нежното й, някак плитко дихание. Накрая Никол наруши мълчанието.
— Защо се върна дотук?
Ейдриън рязко спря, но не се обърна. Конят му започна да рие неспокойно пръстта.
— Хрумна ми, че след днешното ти представление може да си направила още нещо толкова необмислено и безразсъдно.
Никол също спря до него.
— Но защо се върна?
Той се обърна с лице към нея.
— Защото съм глупак. Помислих, че може да си в беда.
Тя се усмихна.
Той се намръщи.
— Върнал си се, за да ме спасиш.
Херцогът не отрече.
— Очевидно това започва да ми става навик.
— Нямам нищо против.
— Онзи ден имаше.
Никол го погледна право в очите.
— Не, нямах. Преструвах се.
Двамата се взряха един в друг. Моментът беше напрегнат и интимен. Херцогът преднамерено го прекъсна.
— Днес ти язди като луда. Кажи ми, винаги ли си толкова безразсъдна? Боя се, че наистина е така.
Никол вирна глава. Беше откопчала жакета си и пищният й бюст се повдигаше. Това му напомни, че тя няма навик да носи корсет.
— Не съм. Аз съм отлична ездачка и не се излагам на никакъв риск.
— Никакъв риск? Напротив! Някой ден ще се пребиеш!
— Какво те интересува това? — попита тя с нежен шепот.
Ейдриън не бе в състояние да й отговори, не искаше да й отговаря, не искаше дори да изследва собствените си чувства.
— Наблизо има поток — наруши той легналото помежду им мълчание. — Сигурно си жадна. Хайде да напоим конете и да пием вода.
Потокът беше на няколко минути от пътя. Двата коня бяха прежаднели и нетърпеливо сведоха глави към водата. Херцогът стоеше неподвижно встрани. Никол коленичи и невъзмутимо започна да загребва вода с шепи и да пие от тях.
Той я гледаше като омагьосан. За пореден път го порази разликата между нея и всички останали дами, които познаваше. Тя пиеше жадно. Водата изтичаше между пръстите й и се разливаше по нея. После Никол наплиска лицето си и го вдигна към слънчевите лъчи, които проникваха през клоните на дърветата. Ейдриън не можеше да свали очи от нея, не можеше да престане да я желае. Тя внезапно усети погледа му, застина и вдигна очи към него.
В тях имаше разбиране. Разбиране и съгласие. Ейдриън изведнъж проумя, че тя няма да му откаже. Не днес, не сега. Тръгна към нея. Сърцето му удряше като чук, тъпото бучене в ушите му заглушаваше всяка забрана, която би могъл да му наложи разумът.
Никол бавно се изправи.
Той улови ръцете й.
— Кажи ми не.
Тя поклати глава и не изпълни молбата му.
— Да.
Устните му докоснаха нейните и в този момент цялата му съпротива се пречупи. Вече нямаше игри, нямаше преструвки. Никол веднага вдигна ръце, обви ги около врата му и се притисна към него. Ейдриън я прегърна така, сякаш беше нещо безценно, което е уловил и което всеки момент може да изгуби.
Езиците им се преплетоха страстно, тъй както жадуваха да се преплетат и телата им.
Смъкнаха се върху влажната, глинеста земя. Ръцете му намериха жакета й и го разтвориха. Нежните й стенания го окуражиха. Положи я по гръб и пъхна ръка под долната й риза. Докосна голите й гърди.
Плътта й изпълни дланта му и преля навън. Той беше мълчалив любовник, който умее да се контролира, но сега му се искаше да зареве като звяр, за да даде израз на върховното си удоволствие. Не го направи, но продължи да я гали непрестанно, завладян от неустоима жажда и ликуваща възбуда.