Рейн-сан: Последният убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Последният убиец». Краткое содержание книги:
Когато Джон Рейн, американски японец и „наемен убиец със съвест“, узнава, че бившата му любовница Мидори отглежда детето им в Ню Йорк, той съзира в това шанс за примирие помежду им, може би дори за изкупление.
Но Мидори е наблюдавана от враговете на Рейн и внезапната му поява подлага майката и детето на ужасна заплаха. За да ги спаси, Рейн е принуден да използва същите смъртоносни способности, които се е надявал да остави зад гърба си. С помощта на Тацу, предишен враг и сегашен приятел от японското ФБР, и Докс, бивш снайперист от морската пехота, под чиято добродушно наивна външност се крие не по-малко опасен убиец от Рейн, той се надбягва с времето, за да подмами враговете си на открито и да ги ликвидира веднъж завинаги. За да довърши започнатото, ще му трябва още един съюзник — Дилайла, сътрудничка на израелското разузнаване, която представлява заплаха от съвсем друга категория.
Изпълнен с „напрегнати сцени, достойни за филм на Джери Брукхаймър“, този роман е най-амбициозната и най-увлекателната книга на Бари Айслър до днес.
Тя схвана намека за разговора ни по пътя от аерогарата и разбра, че деликатността ми граничи с подигравка. Но същевременно знаеше, че съм прав. Кимна мълчаливо.
Разгънах плановете върху леглото.
— Това е клубът. Запознай се с разположението на помещенията. Трябва да потвърдим, че тия чертежи са актуални и точни, и да познаваме всички важни подробности на терена, които не личат в две измерения.
Тя бавно кимна, сякаш казваше: „Знаеш, че не съм глупава.“
— Не ти говоря високомерно — изтъкнах, опитвайки да удържа раздразнението си. — Знам, че всичко това ти е известно. Но по-добре да си го кажем на глас, отколкото да предполагаме. И това ти е известно.
— И мен непрекъснато ме тормози по същия начин — намеси се Докс. — Човекът страда от потиснатост на емоционалната сфера и постепенно разбрах, че командването е един от малкото му начини да изразява обич. Осъзнаеш ли това, почва да ти харесва.
Дилайла затвори очи и се разсмя. Вероятно трябваше да съм благодарен на Докс, че разтовари напрегнатата атмосфера, но ме дразнеше да ги гледам как общуват като стари приятели, а аз се чудех как да й говоря, без да предизвикам гневна реакция.
— Започни от входа — продължих. — Как се влиза? Свободно ли се отварят вратите, или някой трябва да задейства отвътре автоматична ключалка? Има ли камера над входа? Охрана? Когато минах оттам, видях само двама служители. — Посочих чертежите. — А сега влизаме вътре. Това пространство отвъд входа… там вероятно чака служителка, която да вземе връхната дреха на посетителя и да го въведе в клуба. Може да има и охрана. Евентуално и допълнителна врата. А тук, тази малка стаичка срещу входа, вероятно е кабинет. Би било добре да знаем кой стои там.
— Разбрано.
— Сега това широко пространство. Вероятно е общата зала. Предполагам, че има маси, сепарета… нагъсто ли са? Или по-нарядко? Има ли открити линии за стрелба? Ако има препятствия, искам да знам къде са.
— Добре.
— Тези стаи тук, встрани от общата зала — отново посочих плана, — вероятно са за частни срещи като тази на Ямаото утре вечер. Едната е по-голяма от другите, но не знаем каква свита ще води, затова не съм сигурен коя стая точно ще избере и дали изобщо ще ползва някоя. А това тук, предполагам, е кухнята.
Тя погледна плана.
— Кухнята няма ли задна врата?
— На чертежите няма.
— Откъде изхвърлят боклука?
— Не знам. Предполагам, че го изнасят отпред в извънработно време. Но ще проверя наоколо, за да сме сигурни.
Тя кимна.
Посочих друга част от заведението.
— Има два аварийни изхода — този от общата зала и този от мазето. Външното стълбище на мазето излиза от същата страна, където е входът, тъй че Докс може да ги държи под око едновременно. Но изходът от общата зала води към другата страна на сградата. Ще трябва да намерим начин да го блокираме, та всеки, който избяга от мен, да попадне под прицела на Докс. Всичко, което узнаеш за изходите, ще бъде полезно.
— Ясно.
— Това стълбище води надолу към мазето, където са тоалетните, сервизното помещение и аварийният изход. Опитай се да отскочиш до тоалетната и да се вмъкнеш в сервизното помещение. Според моя източник категорията на сградата изисква да има аварийно осветление, захранвано от резервен генератор. Трябва да знам какво използват и дали можеш да го повредиш утре вечер. И независимо от това огледай се за аварийни лампи с батерии, особено по стълбищата и над вратите. Щом категорията на сградата изисква да имат генератор, не ми се вярва да са направили разходи и за такива лампи, но трябва да знаем.
— Добре.
— И последното са камерите. Едва ли има открити камери, освен може би над входа. Заведението се слави с изключителна дискретност и явните охранителни камери вътре ще развалят настроението. Но може да имат по-незабележими. Ето нещо, което ще ти помогне да ги откриеш, ако е така.
Извадих специалния джобен детектор за електроника, който ми изработи Хари преди да умре, и го подадох на Дилайла.
— Заповядай. Засича честотите на хоризонталния осцилатор, излъчвани от видеокамерите. Не е магическа пръчка, но ще ти даде известна представа.
Дилайла подхвърли апарата на дланта си и го огледа одобрително.
— Хубава машинка.
— Бих желал да ми го върнеш, ако е възможно. Друг такъв няма в целия свят. А има и сантиментална стойност за мен.
Устните на Докс взеха да се разтеглят в усмивка.
— Ти и сантименти?
Спомних си за Хари и го погледнах.
— Смущава ли те нещо?
Усмивката изчезна.
— Не, нищо.
Погледнах Дилайла, после пак Докс.
— Въпроси? Коментари?
— Значи план А е Докс да застреля Ямаото, докато излиза от колата и влиза в клуба — обобщи Дилайла. — Останалото е план Б.