Рейн-сан: Последният убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Последният убиец». Краткое содержание книги:
Когато Джон Рейн, американски японец и „наемен убиец със съвест“, узнава, че бившата му любовница Мидори отглежда детето им в Ню Йорк, той съзира в това шанс за примирие помежду им, може би дори за изкупление.
Но Мидори е наблюдавана от враговете на Рейн и внезапната му поява подлага майката и детето на ужасна заплаха. За да ги спаси, Рейн е принуден да използва същите смъртоносни способности, които се е надявал да остави зад гърба си. С помощта на Тацу, предишен враг и сегашен приятел от японското ФБР, и Докс, бивш снайперист от морската пехота, под чиято добродушно наивна външност се крие не по-малко опасен убиец от Рейн, той се надбягва с времето, за да подмами враговете си на открито и да ги ликвидира веднъж завинаги. За да довърши започнатото, ще му трябва още един съюзник — Дилайла, сътрудничка на израелското разузнаване, която представлява заплаха от съвсем друга категория.
Изпълнен с „напрегнати сцени, достойни за филм на Джери Брукхаймър“, този роман е най-амбициозната и най-увлекателната книга на Бари Айслър до днес.
Видях как Докс се изчерви от целувката и едва не се разсмях. Тя му влияеше по този начин още от първата им среща във Фукет. Горкият, така и не можа да се съвземе.
— Скъпа — въздъхна той, — ако довечера не ти предложат работа още от първия миг, значи са луди, слепи или и двете.
Усмивката й стана още по-широка. Тя го погледна и отговори:
— Махнал си брадата. Изглеждаш страхотно.
— Ами, веднъж някой ми каза, че имам хубави черти, и с брадата бе свършено.
Тя се разсмя, после се обърна към мен и кимна. Отвърнах на кимването.
За момент в стаята натегна тишина. Докс погледна Дилайла, после мен.
— Не искам да бъда недискретен — каза той, — но долавям във въздуха известно напрежение. Дали леката неприязън между вас двамата няма да ни попречи да работим заедно?
Ние с Дилайла се спогледахме и отговорихме в един глас:
— Не.
Докс кимна.
— Добре, успокоих се.
Отново настана тишина. За да я наруша, обърнах се към на Дилайла.
— Изглеждаш добре. В багажа си ли носеше тази рокля?
Тя поклати глава.
— В Токио има много френски моделиери. Все едно пазарувам в Париж.
Раздадох сандвичите и започнахме да се храним, седнали на двойното легло. Докс положи големи усилия да поддържа разговор, като разпитваше Дилайла как й се струва Токио.
— Харесва ми — отвърна тя. — Поспах няколко часа, после използвах следобеда и вечерта за пазаруване и се повозих на влаковете. Не знам защо, но не очаквах да видя толкова западняци.
— Зависи в коя част на града се намираш — обясних аз. — Там, където се каним да действаме, ще изглеждаш съвсем на място. За разлика от източните квартали и предградията.
Тя кимна.
— Минах покрай клуба. Минами Аояма е квартал със скъпи бутици и ресторанти, нали?
— В общи линии, да — потвърдих. — Изискано и от класа. Идеално място за клуб като „Шепот“.
— И е съвсем близо до Ропонги — добави Докс. — Любимата ми част от града.
Ропонги е един от градските райони за развлечения, идеално място за чужденци, търсещи японки, и за японки, желаещи да бъдат потърсени. Дилайла го погледна.
— Чувала съм за Ропонги. Разходих се натам, но не ми се видя нищо особено.
Докс се ухили.
— Нощем е различно.
Дилайла се усмихна.
— Сигурна съм, че е така — рече тя, имитирайки южняшкия му акцент.
Това го накара да се превие от смях. Не споделих веселието му.
— Добре, ето какъв е планът — намесих се. — Дилайла, тази вечер отиваш в клуба. Трябва да проникнеш навътре и да видиш колкото се може повече. В идеалния случай намираш начин да те поканят за утре вечер, когато Ямаото и Големия Лю ще са там. Но в най-лошия случай можеш да потвърдиш някои важни подробности просто като влезеш там довечера.
— Сигурен ли си, че мога да вляза просто така? — попита тя. — Както ми го описа, заведението се управлява от предпазливи хора.
— Няма начин да разберем, ако не опитаме — изтъкнах. — Но имам чувството, че ще е по-лесно, отколкото си мислиш. Не боравят с големи суми в брой, тъй че не се опасяват от обир. А дори да боравеха, заведението е на якудза — кой би посмял да го нападне? А от каквито и други неприятности да се предпазват, те определено не приличат на теб.
— Ами езикът? Знам само две-три японски думи.
— Английският ще ти свърши работа. Почти всички техни членове го говорят поне малко. А дори английският им да е ужасен, като го използват за разговор с теб, ще се чувстват граждани на света.
Докс добави:
— Аз… ъ-ъ-ъ… съм чувал, че в Япония работят много европейски момичета, които не говорят японски. Разбира се, не мога да бъда сигурен. За тия работи питай Джон.
Хвърлих му кръвнишки поглед, после продължих да наставлявам Дилайла:
— Всъщност… всъщност по-добре ще е да говориш на френски. Така ще изглеждаш по-екзотична, а онези, които използват английски, ще говорят спокойно пред теб и ще си мислят, че не разбираш. Да, с когото и да се срещнеш, опитай първо на френски, а ако не се разберете, премини на елементарен, несигурен английски със силен акцент. Ако си разиграеш картите както трябва, могат дори да изпитат съчувствие и да почнат да те закрилят.
Тя кимна.
— Добре.
— А сега да допуснем, че си влязла, в което съм почти сигурен. В момента най-много ни интересуват входовете и изходите, дали вратите се отварят навън или навътре, има ли аварийно осветление.
— Знам как се разузнава терен.
Нямах намерение да оставя напрежението помежду ни да повлияе на работата.
— Знам, че знаеш — кимнах. — Но не може ли все пак да го обсъдим? Така ще се чувствам сигурен, че не сме пропуснали нищо.