Рейн-сан: Последният убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Последният убиец». Краткое содержание книги:
Когато Джон Рейн, американски японец и „наемен убиец със съвест“, узнава, че бившата му любовница Мидори отглежда детето им в Ню Йорк, той съзира в това шанс за примирие помежду им, може би дори за изкупление.
Но Мидори е наблюдавана от враговете на Рейн и внезапната му поява подлага майката и детето на ужасна заплаха. За да ги спаси, Рейн е принуден да използва същите смъртоносни способности, които се е надявал да остави зад гърба си. С помощта на Тацу, предишен враг и сегашен приятел от японското ФБР, и Докс, бивш снайперист от морската пехота, под чиято добродушно наивна външност се крие не по-малко опасен убиец от Рейн, той се надбягва с времето, за да подмами враговете си на открито и да ги ликвидира веднъж завинаги. За да довърши започнатото, ще му трябва още един съюзник — Дилайла, сътрудничка на израелското разузнаване, която представлява заплаха от съвсем друга категория.
Изпълнен с „напрегнати сцени, достойни за филм на Джери Брукхаймър“, този роман е най-амбициозната и най-увлекателната книга на Бари Айслър до днес.
Тъй като щеше да отговаря на ролята й, Дилайла си позволи доволна усмивка.
— Да дойда утре вечер? — попита тя.
— Да.
— Добре. По кое време.
— Както сега. Не знам дали ще бъде свободен, може да се наложи да го почакате.
— Аз мога да чакам.
— Добре. А как ви е името?
— Наричат ме Лора.
— Е, Лора, беше ми приятно да се запознаем. Можеш да ме наричаш Киоко.
— Enchantee — каза Дилайла и стисна ръката на жената. После добави: — Дали е разрешено… може ли да видя? Клуба?
Киоко се усмихна и пак я огледа.
— Не виждам пречки. Тук определено изглеждаш на място.
Тя хвана Дилайла за лакътя и я поведе през летящата врата. Дилайла забеляза, че вратите се движат и в двете посоки, без дръжки или ключалки.
От другата страна имаше просторна правоъгълна зала на три нива. Най-долу, в средата, бе разположен бар без места за сядане. Една стъпка по-горе го обкръжаваха четири дълги вградени скамейки с кожена тапицерия. Облегалките им се издигаха до пода на третото ниво, където в момента стоеше Дилайла. Десетина мъже с костюми и двойно повече потресаващи жени със също тъй потресаващи рокли седяха на скамейките около бара, а техно музиката, която Дилайла бе чула преди малко, сега се смесваше със звуците на разговори и смях. Неколцина мъже вдигнаха очи към нея и тя осъзна, че това е една от целите на особеното архитектурно разположение — да могат членовете на клуба спокойно да разглеждат и оценяват дамите. Забеляза дори, че и осветлението е нагласено за удобство на клиентите: местата за сядане бяха осветени непряко, тъй че запазваха чувството за уединение, докато свободното за движение горно ниво се осветяваше от няколко елегантни висящи лампи.
Покрай стената срещу вратата, откъдето бяха влезли, имаше половин дузина сепарета. Те също бяха осветени дискретно и напомняха будоари. В няколко от тях се виждаха пак заможни на вид мъже и разкошни жени от различни етноси. Няколко японки, несъмнено красиви, но не тъй пищно облечени като компаньонките, обикаляха из залата да разнасят закуски, освежителни напитки и изобщо да се погрижат членовете на клуба да не бъдат лишени от нищо.
Отвъд сепаретата имаше врата. Зеленият светещ знак над нея показваше, че това е един от двата аварийни изхода. Би искала да я разгледа по-отблизо, но усещаше, че на това няма да се погледне с добро око.
— Красиво е — възхити се Дилайла.
Киоко я погледна.
— Мислиш ли, че тук ще ти хареса?
Дилайла кимна.
— Certainement3. Сигурна съм, че ще ми хареса.
Киоко се усмихна и я придружи обратно към фоайето. Спряха пред изхода.
— В такъв случай ще се видим утре вечер по същото време, нали? — попита Киоко.
Дилайла кимна.
— Да. И благодаря.
Киоко леко се поклони и се върна в кабинета си. Дилайла се обърна към жените зад квадратния диван.
— Ъ-ъ-ъ… тоалетната? — попита тя.
Едната жена посочи към стълбището. Дилайла благодари и си отбеляза, че от мястото си зад дивана жените не могат да видят нито вратата на тоалетната, нито тази на сервизното помещение. Слезе надолу, като в движение отвори чантата си, извади невинен на вид ключодържател и откачи дръжката на единия ключ. Към нея бе прикрепен автоматичен шперц, укрит в кухата назъбена част. Тя прикри шперца в дланта си, пусна ключовете в чантата и извади извънредно тънката стоманена пиличка за нокти, която вършеше чудесна работа и като резервен инструмент за отваряне на ключалки.
Когато достигна подножието на стълбището, детекторът на Рейн забръмча. Погледна нагоре и видя на тавана камера, насочена към резервния изход, вероятно за да засече всеки опит някой да се вмъкне оттам. Зачуди се защо клубът не е вложил още малко пари за камера, обхващаща цялото помещение, после се досети, че това навярно е сторено, за да не се притесняват гостите. Всъщност нямаше значение. Щом токът спреше и светлините изгаснеха, камерата губеше всякакъв смисъл.
През последните няколко минути Дилайла не бе видяла хора да отиват към тоалетните и предположи, че в момента са празни. Все пак по-добре да провери. Първо мъжката, с подготвено сконфузено извинение, ако завари някого там. Но тоалетната се оказа празна, с леко открехнати врати на трите кабинки. Дамската също. Добре.
Тя спря извън обзора на камерата пред аварийния изход и го огледа внимателно. Отваряше се навън с хоризонтален лост по средата. Искаше да го изпробва, но камерата би засякла това. Освен това по цялата дължина на лоста имаше лепенка с червени японски йероглифи и удивителна накрая. Навярно предупреждение, че при отваряне на вратата се включва аларма. Тя извади клетъчния си телефон и направи снимка. По-късно Рейн можеше да прочете надписа.
3
Несъмнено (фр.). — Б.пр.