Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Доближи апарата до ухото. Яначко Кречеталото се завръщаше в селото. Беше изминало доста време от деня, в който баща му изгоря заедно с къщата. След случката Яначко се запиля нанякъде. Злите езици разправяха, че се присъединил към бандата на Копача. Никой обаче не беше потвърдил тази мълва.
Гълъбина пусна ядосано апарата в чантата. Страшно умно от страна на лейтенанта! Да си изключи мобифона, когато всичко наоколо гори!
Тя размисли за миг, след това забърза обратно към площада. Беше й дошло до гуша да върши работата на Герасим. Щеше да го направи и този път. Може би за последно. Просто защото случаят не беше за изпускане.
Гъдева ускори крачка. Нямаше да изпуска пришълеца от погледа си. Щеше да го държи под око, дори да се наложи да прекара нощта в сянката на близкото дърво. Не беше изключено Кречеталото да я отведе в бърлогата на иманярите. Тогава Делийски трябваше да намери много специален начин да й се отблагодари.
Тя изкриви устни. Надяваше се дотогава умът в главата на лейтенанта да е дошъл на мястото си. Надникна зад ъгъла на магазина.
Кречеталото беше изчезнал. Психоложката огледа пустеещия площад.
Ако Яначко бе събрал смелост да прекрачи прага на кръчмата, вече го държеше в ръчичките си. И за нищо на света нямаше да му разреши да й се изплъзне. Защото залогът бе твърде висок. А нейният дял, макар и нищожен, щеше да й донесе така жадуваната разплата.
Гълъбина преглътна нервно. Единственото й желание беше да види Гаврил, разпънат на стълба на позора. Сам. Безпомощен. Изоставен от всички.
Тя се усмихна. Само представата за това, което предстои, я изпълни с приятното усещане за задоволство.
71
Найла съзря отдалече разбитото стъкло и разбра, че е пристигнала късно. Стисна зъби и закрачи към входа на здравната служба.
Развръзката беше предизвестена. Действието на лекарството отминаваше за няколко часа. А това време, за съжаление, отдавна беше изтекло.
Найла почувства, че се задъхва. Пациентът бе решил да излезе от принудителното усамотение, в който го държаха. Беше извършил бягството по най-зрелищния начин.
Колумбийката огледа трескаво безлюдните дворове на околните къщи. Беше изключено съседите да не са чули ударите. Да не са видели пораженията върху външната врата. Да не са зърнали лицето на онзи, който посред бял ден се беше развихрил пред очите им.
Фурера прекрачи дървената рамка и изкачи тичешком стълбите. Точно в този момент Гаврил трябваше да е тук. Без него щеше да й е трудно да скалъпи убедителна версия пред ченгетата. Още повече, ако съществуваха свидетели.
Тя стигна до дъното на коридора. Натисна дръжката. Вратата не помръдна. Найла зарови в чантата и измъкна трескаво връзката с ключове. Ръцете й трепереха. Лицето й се тресеше в нервни тикове. Коленете й се подгъваха.
Бутна ключа в процепа. Завъртя го и влетя в стаята.
Това, което видя, я накара да блъсне шумно вратата зад гърба си. Докторката пристъпи бавно, с разширени от изненада очи към леглото.
Болният беше там. Буден. И сам. Гледаше я под бинтовете с поглед, в който Найла прочете примирение.
Тя огледа заключения шкаф. Лекарствата бяха по местата си. Както и всички останали вещи в стаята.
Докторката зарови отново в чантата. Напипа малкия месингов ключ. Отвори вратичката на шкафа. Грабна малкото матово шише и се зае да приготвя разтвора.
Разбърка течността и я поднесе към устата на пациента. Онзи стисна устни. В погледа му проблесна див плам. Фурера почувства, че диша учестено. Докога щеше да й се налага да върши нещо толкова недопустимо? Гаврил не си даваше сметка, че постъпката им граничи с престъпление.
Тя поднесе отново тъмната течност към лицето на пациента. Той притвори очи. След това разтвори пресъхналите си устни.
Найла въздъхна. Още тази вечер трябваше да изнесат болния оттук. Нямаше представа къде ще го отведе Герев. Нито дали ще успеят да го измъкнат незабелязано. Но така или иначе, инцидентът на входа щеше да привлече вниманието на любопитните. Делийски щеше да долети и да навре дългия си нос навсякъде. Да огледа всяко кътче. Да разпита всяка жива твар.
Найла изплакна чашата и прибра шишето. Не биваше да продължават да си играят с огъня. Заключи шкафа и огледа стаята.
Не знаеше дали трябва да остане тук. Или беше по-разумно да отблъсне удара на полицая отвън. Тя се взря в човека върху леглото.
Може би се налагаше сама да повика Делийски. Найла тръсна глава. Нямаше никакво желание да се среща с този човек. Точно сега. И точно тук.