Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Найла нямаше представа какво точно се бе случило, докато бе отсъствала от селото. Кой се беше опитал да проникне в службата с взлом и какво бе търсил зад заключените врати. Твърденията на Гаврил, че самият Делийски е вандалът, хвърли Найла в догадки. И най-неприятното. Затвърди съмненията й, че лейтенантът е по-опасен, отколкото й се искаше да вярва.
Истината е, че ако бай Делчо не го беше спрял, стоварвайки цепеницата върху тила му, в момента тя и Гаврил щяха да седят в управлението под лъча на прожекторите и да се чудят какво прилично обяснение да скалъпят за провинението си.
Найла изстена и се облегна върху падналата ограда на училището. Идеята на Гаврил да домъкнат пияния Яначко в здравната служба, първоначално й се стори като сламка, за която удавникът се лови, за да отложи мига на агонията. След това обаче реши, че това е единственият спасителен ход, който ще им разреши да останат още няколко часа на свобода.
Госпожица Фурера беше благодарна, че момчетата от града долетяха незабавно, за да приберат тялото, което се въргаляше на входа. Никой не се усъмни в искреността й, нито постави под съмнение достоверността на показанията й. Найла изпъна гръб и си пое дъх. Отключи разбитото крило и закрепи залитащия Яначко върху стената. Заключи и помъкна пияния несретник към втория етаж.
Кречеталото имаше вид на една торба кокали човек, но когато се налагаше да го мъкнеш на гърба си, тежеше повече от чувал с цимент. Найла отключи кабинета и настани госта върху тясното легло. Яначко се просна по гръб и само след минута захърка. Найла приседна на близкия стол и въздъхна.
Надяваше се Гаврил да не се замотае из града. Трябваше да приключат с историята още тази нощ. Утре наоколо щеше да гъмжи от момчета в униформи. Съмнението отдавна човъркаше съзнанието на Делийски и първото нещо, което щеше да направи господин началникът, беше да нареди да обърнат етажа с краката нагоре.
Найла се усмихна. Герев беше умен мъж. Тя наля във висока чаша вода от чешмата и отпи разточителна глътка.
И все пак Гаврил не беше достатъчно прозорлив да проумее, че когато една жена поставя на карта доброто си име, кариерата и дори бъдещето си, трябва да гледа на нея с по-други очи.
75
Никога не беше припарвал в това помещение. Кабинетът беше непревземаемата крепост на Гаврил Герев. Домакинът не допускаше посетители в стаята. Дори родният му син рядко прекрачваше прага на помещението.
От двора долетя бесният лай на кучето и Роко реши, че е най-разумно да се върне обратно в салона. Напрегна слух, но не долови бръмченето на мощния мотор на субаруто. Чу поскърцването на каруца, която отмина по пътя към селото. Кучето престана да лае. Къщата възвърна обичайното си спокойствие.
Роко пристъпи неуверено към огромното махагоново бюро. Запали малката настолна лампа и се взря в снимката до купчината книги. Гаврил и нещастникът Дарко, възседнали два яки породисти коня.
Роко се настани върху въртящия се стол и опъна крака. В крайна сметка, любезният домакин не живееше зле. Къщата приличаше на палат. По всичко личеше, че бизнесът с гроздето върви добре. Жените се надпреварваха да се хвърлят в краката му. Може би единственото бяло петно засега беше интересът към него самия.
Роко се приведе напред и издърпа бавно най-горното чекмедже. Сребърно инкрустирано джобно ножче, връзка ключове, малка, покрита във велур кутийка.
Младежът измъкна кутийката и я отвори внимателно. Пред погледа му проблесна дебела венчална халка. Той пое пръстена и се вгледа в двата монограма от вътрешната страна. Имаше и дата.
Роко остави кутийката на място и блъсна чекмеджето. Нищо в къщата не издаваше трайно женско присъствие. Може би човекът беше вдовец. А може да го беше сполетяла съдбата на господин началника. Малко след сватбата булката да си плюе на петите. Човек трудно можеше да си представи нормално женско същество да вирее в тая пустош.
Роко открехна вратичката под чекмеджето. Погледът му се блъсна в куп дебели кожени албуми, наредени прилежно един върху друг. Младежът се опита да издърпа най-горния, но не успя.
На долния рафт Роко съзря тежък професионален фотоапарат. Измъкна го внимателно и го огледа с интерес. Винаги бе мечтал да притежава нещо такова. Но баща му твърдеше, че човек не бива да пилее амбициите си с глупави страсти. Нито да робува на безсмислени увлечения.