Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Гълъбина тръсна глава. Трябваше да действа предпазливо. Да омотае в мрежите си горкия Яначко и да го принуди да й каже всичко. Да пипа с ръкавици. Бавно. Ловко. И неусетно. И без това нещастникът изглеждаше зле. Като прогонено проскубано псе. Тъкмо затова се налагаше първо да спечели доверието му. А после…
Гълъбина се почеса по тила. При други обстоятелства би се включила на драго сърце в разговора около някогашното бягство на бившата съпруга на Делийски, но точно в този момент съзнанието й беше заето с план, който можеше да промени живота й. Нейния. На Гаврил. На Делийски. На селото.
Тя се размърда върху пейката и придърпа възбудено несресаната си червеникава коса. Знаеше какво ще направи. Ще изчака Кречеталото да се натряска до козирката, а след това ще го замъкне в къщата си. Ще му свари горещо кафе и ще го принуди да говори. На пияна глава се казваха много истини. Гълъбина искаше да се добере до една-единствена. Тази за Гаврил.
Тя погледна часовника. След малко щеше да започне да се свечерява. Мракът беше верен съюзник. Въпросът бе дали Яначко ще прояви добра воля и ще откликне на поканата й. Или ще се заинати като магаре и ще трябва да го влачи насила в дома си.
Гълъбина впи отново поглед в тъмния отвор на вратата. В този миг обаче, се случи нещо, което я накара да се изправи на нокти. Откъм завоя се зададе стройна женска фигура. Новодошлата отмина, без да поздрави. След това нахлу в кръчмата.
Психоложката свъси вежди. Каква работа имаше тази натрапница в дупката на хитрата Геновева? Преди няколко часа нахалницата Фурера се разхождаше из града в компанията на Герев. Гълъбина ги видя със собствените си очи. Да си шушукат, да жестикулират възбудено, да се оглеждат като в небрано лозе.
Докато се питаше дали е по-разумно да изчака продължението отвън или да хукне към кръчмата, Гъдева съзря нещо, което й се стори толкова абсурдно, че поиска да разтърка очи, за да се убеди, че не сънува.
След минута на изхода изникна странна двойка. Жената крепеше с усилие изпаднал пияница, който едва се държеше на краката си. Гълъбина примига.
Не можеше да е истина! Тя присви очи, размаха ръка и се огледа безпомощно.
Какво се опитваше да направи онази нахалница? Да отмъкне под носа й единствения надежден свидетел?
Гъдева се изправи. Никога не си беше представяла, че ще се наложи да се бори със зъби и нокти за отрепка като Кречеталото. Но наглостта на Найла нямаше граници.
Тя прекоси площада, без да се сбогува с жените на пейката. Откъде онази уличница беше узнала, че Яначко се подвизава в кръчмата? Кой я беше известил? И кой я беше изпратил да го измъкне оттам?
Психоложката видя как странната двойка се заклатушка по мъртвия път. Какво се опитваше да направи лукавата Фурера? Да играе ролята на самарянин, който се притичва на помощ на всеки изпаднал в беда несретник? Едва ли. Колумбийката беше коравосърдечна, потайна и пресметлива.
Гъдева видя как докторката и Кречеталото свърнаха към сградата с кулите. Яначко щеше да прекара нощта на сигурно място. Налагаше се Делийски да изненада пиленцата, да набута Кречеталото в кафеза и да го принуди да си каже и майчиното мляко.
Психоложката се спусна към дерето. Не биваше да губи нито минута. Щеше да изчака господин началника пред дома му и да го довлече в гнездото на пепелянката Фурера. Оттам нататък случаят „Яначко“ беше негова работа. Нейната беше да докаже на лейтенанта, че Гаврил също е в кюпа. И на всяка цена трябва да си плати за дързостта да се прави на недосегаем.
74
Найла прецени, че е най-разумно сама да повика полицията. Нямаше да признава, че е атакувала служителя на реда с парализиращ газ. Беше заровила флакона в градината, така че дори да решат да тършуват, приятелчетата с униформите нямаше да открият уликата.
Близо час след като го изпрати да гони Роко, Герев се обади с добрата новина, че чужденецът е обезвреден, обезоръжен и най-важното, напълно обезкуражен. Гаврил беше отвел момчето в дома си и му бе наредил да не мърда оттам.
Роко беше разказал на Герев за случката в планината. Вестта, че младежът бе нападнал Бияча и го беше оставил да се въргаля сред бурените на реката, наведе Гаврил на мисълта, че след издънката Кречеталото едва ли ще събере смелост да се мерне пред погледа на главатаря. Гаврил бе отгатнал намеренията на Бияча и стрина Вева на свой ред бе уверила, че иманярят действително бе потърсил убежище в кръчмата. След което бе започнал да се налива кротко с бира пред очите на всички.