Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
— Виж какво, приятел, изобщо не те бива в лъжите.
— Това, което ти казвам, е самата истина. Малкият върна оръжието съвсем доброволно. Без съпротива и без сянка на колебание.
Лейтенантът въздъхна.
— Представям си как щеше да изглежда лъжливата ти физиономия, ако онзи беше оказал съпротива. — Герасим се надигна на лакти. — Ти, приятел, не хвърли ли едно око в огледалото, преди да цъфнеш тук? Отпечатъкът от крошето на оня кучи син личи съвсем ясно върху страната ти.
Гаврил се размърда върху стола.
— Щом тази версия ти харесва повече, нямам нищо против да я приемеш за чиста монета. За мен е важно, че изпълних дълга си и смятам да си вървя. — Гостът се изправи. Лейтенантът стисна устни.
— Не бързай толкова! Имаме да обсъдим и други важни неща.
— Не зная дали е добра идея. Нуждаеш се от почивка…
— Късно си се загрижил, приятел. Не помисли за мен, когато ме изнудваше всяка вечер да вадя малкия от килията, за да го разхождаш из областта. Нито когато се присъедини към оная долна шайка разбойници…
— Не разбирам за какво говориш…
— Не си толкова глупав…
— Ако имаш настроение за разправии, си тръгвам.
— Имам настроение да те измъкна от блатото, в което газиш…
Гаврил доближи до леглото и постави ръка върху рамото на лейтенанта.
— Не ми мъти водата, Герасиме. Един ден всичко ще излезе на бял свят. Просто още не е дошъл моментът.
— Моментът отдавна мина. Оттук нататък всичко се пише в твоята сметка.
— Свикнал съм да плащам за чужди грехове…
— Не разбирам защо ти доставя удоволствие да се правиш на жертвено агне…
Гаврил поклати глава.
— Повтарям ти го от самото начало. Гледаш в грешна посока. Роко не е убиец. Не е виновен за смъртта на кмета. Малкият не е злодеят, когото всички търсите. Мястото му не е на позорния стълб.
— Изобщо не си наясно как стоят нещата, приятел. В момента не става дума за Роко. Говорим за теб.
Герев се засмя.
— Не трябва да вярваш на всички небивалици, които се изливат по мой адрес…
Делийски приведе напред едрото си тяло.
— Гълъбина ме преследва денонощно. Твърди, че е стигнала до дъното на тайната ти…
— Единственото дъно, до което е стигнала Гълъбина, е това на собственото й падение…
— Кълне се, че чула с ушите си да изповядваш пред попа греховете си. Не всичките, само най-пресните…
Гаврил трепна, прехапа устни и облегна длани върху металната рамка на леглото.
— Гъдева е всепризната интригантка, която се храни до пресищане с пошли улични клюки.
— Може и да си прав. Но ти не ми оставяш никакви възможности за избор. Принуждаваш ме да надавам ухо навсякъде, където дочуя името ти. Може би се питаш защо го правя? Ще ти обясня. Защото напоследък ми хвърляш с шепи прах в очите.
Гаврил се изправи и прокара пръсти през косата си.
— Започвам да се притеснявам за теб. Погледни ме добре! Същият съм. Човекът, на когото знаеш и кътните зъби. С когото от двайсет години делиш всичко. Залъка си, мъките и разочарованията, съмненията, които човъркат съзнанието ти. Бях с теб и когато страдаше, и когато беше щастлив. Покъртително е как в един миг искаш да заличиш всичко. Само защото глупачката Гълъбина ти подшушнала някоя от сплетните си.
Герасим намести възглавницата зад гърба си.
— Остави какво разправя Гълъбина! Налага се да чуя всичко от твоята уста. За да видя как да те измъкна от паяжината, в която си се оплел.
Гаврил се изправи.
— Имаш нужда от почивка. Ще намина привечер. Или най-добре утре. Надявам се дотогава мозъкът ти да се е поизбистрил…
— Мозъкът ми е удивително бистър. Лошото е, че утре може да е късно…
— Никога не е късно да чуеш истината…
Герев стисна дръжката на вратата. Гласът на лейтенанта го накара да извърне глава.
— Какво е търсил твоят Роко в здравната служба?
— Найла.
— За какво му е притрябвала?
— Изпратих го да я повика. Дарко не се е възстановил напълно…
— Продължаваш да се държиш като кретен. Дарко не само пращи от здраве, но е готов на драго сърце да тегли един хубав тупаник на твоето протеже. Ако днес не се бях оказал между двамата, дангалаците щяха да си оскубят перушината като диви петли.
— Случва се често. Особено, когато кръвта е млада и кипи…
— Интересно твоята защо продължава да ври. Защо не си седнеш на задника. Гледай си гроздето, пълни си бъчвите и остави онези разбойници да си чукат главите по чукарите.