Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Гаврил изпусна въздуха от гърдите си. Вдигна глава. В следващия миг погледът му се сблъска с дулото на насочен към челото му револвер.
68
Бияча беше наясно, че Копача не прощава издънките. Нямаше представа защо главатарят го назначи за бавачка на ония двама нехранимайковци, но в момента единствената му грижа беше как да избегне гнева на главнокомандващия. И подигравките на останалите мерзавци, разбира се.
Бияча стисна очи. Когато ги отвори отново, дърветата и храстите продължаваха да плуват в мъгла. Небето се люлееше. Земята под краката му се тресеше.
Той залитна и намери опора в дънера на млада върба. Свлече се върху близкия камък. Изу галошите и потопи пръстите на краката си в ледената вода.
Нямаше никакво желание да се връща при онези негодници. Нито да слуша злобните им подмятания. Отдавна мечтаеше да се заеме сам с издирването на съкровището. Ако съдбата му се усмихнеше, щеше да стане богат. И нямаше да се налага да дели богатството нито с Копача, нито с когото и да било от онези неудачници.
Бияча изтръска водата и опъна мършавите си крака върху тревата. Гърлото му беше пресъхнало. Имаше нужда от нещо силно, за да възвърне силите си.
Той избърса с ръкава напуканите си от жегата устни. В кръчмата на площада със сигурност щеше да намери всичко, от което имаше нужда. Но Негово Величество Копача бе издал изрична заповед никой да не припарва в селото. Според главатаря, ченгетата душели навсякъде. Дори раздавали награди на всеки, който прояви готовност да снесе информация за местонахождението на иманярите.
Бияча плю върху пръстта и се изправи. Копача спокойно можеше да върви по дяволите. Заедно с глупавите си закони, ограничения и забрани. Той нахлузи галошите и затътри крака по пътеката.
След по-малко от час щеше да е в селото. И нито Копача, нито който и да е от разпасаната му дружина беше в състояние да го спре. Бияча се засмя.
През всичките тези години се бе подчинявал сляпо на волята на главатаря. Но в момента не съществуваше сила, която да му забрани да обърне няколко чаши в компанията на шепа безгрижни почитатели на доброто отлежало вино и лютата гроздовица.
69
Герев мразеше болниците повече от всичко друго на света. Този път обаче събитията го принуждаваха да превъзмогне неприятното усещане, което го завладяваше всеки път, когато прекрачеше прага на някое вонящо на хлор болнично заведение.
Гаврил доближи до гишето за информация, попита учтиво за пациента, който имаше намерение да посети, след това закрачи към широкото стълбище.
Коридорът на третия етаж изглеждаше безлюден. Герев отмина редицата затворени врати и спря пред стаята в дъното. Поколеба се за миг, след това почука тихо. Доближи глава до вратата и напрегна слух. Не чу отговор. Вероятно пациентът спеше. Въпреки това се налагаше да го разбуди. Въпросът, който го водеше тук, не търпеше отлагане.
Той натисна дръжката и се закова на прага. Пациентът не само не спеше, но по лицето му пробяга сянка на объркване, когато го зърна.
Герев затвори вратата зад гърба си.
— Крайно време беше… — Човекът върху леглото не успя да потисне гнева си. Посетителят доближи.
— Чудех се дали да ти донеса цветя и бонбони. Но реших, че на това ще се зарадваш повече отколкото на всичко друго… — Герев бръкна във вътрешния джоб на якето и измъкна оттам нещо, което накара дъхът на лейтенанта да спре.
— Как попадна това нещо у теб? — Делийски отмести поглед от револвера в ръката на Герев върху спокойното лице на приятеля си.
Гаврил махна с ръка.
— Дълга история. Някога, когато се посъвземеш, ще ти я разкажа…
Герасим присви очи.
— Нямам нищо против да я чуя и сега…
Гаврил придърпа стол и седна. Протегна ръка и остави оръжието върху шкафчето, само на педя от възглавницата.
— Страхувам се, че ще останеш разочарован…
— Няма да ми е за първи път.
Герев сплете пръсти.
— Няма кой знае какво за разправяне. Детинска работа. Роко видял револвера да лежи в коридора на здравната служба и го грабнал. Без какъвто и да е умисъл. И без да си дава сметка, че върши глупост.
— Интересно, как е забелязал револвера, а мен не ме е видял да лежа на пода. Два метра мъж съм…
— Може и да те е видял. Но не е искал да си навлича и други неприятности. Достатъчно проблеми му се насъбраха през последните дни.
Устните на Делийски се извиха в ехидна усмивка.