Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Тя отвори предпазливо вратата. Чувстваше се безпомощна, объркана, заклещена в капан, от който трудно щеше да се измъкне. До слуха й долетя шумът от свистенето на гуми. Найла се спусна към прозореца.
Делийски пристигаше. А заедно с него вероятно настъпваше и безславният край на историята, в която я беше забъркал Гаврил.
Тя заключи стаята и се спусна към стълбището. Трябваше да измисли нещо, за да спре полицая. Да го принуди да се махне оттук.
Найла облиза устни. Съществуваше един-единствен начин да се спаси от досадната упоритост на Герасим. Тя напипа флакона с парализиращ газ в чантата. Измъкна го и постави пръст върху спрея. Стъпи върху площадката и опря гръб върху стената зад ъгъла. Усети как сърцето й заблъска гърдите.
Чу стъпки. Човекът отвън огледа разбитата врата. След това прекрачи рамката.
Найла вдигна флакона и натисна върха на капачката. Струята излетя в тясното пространство на преддверието и обгърна лицето на полицая. Найла стисна очи и закри устата си с длан.
Човекът зад ъгъла се разкашля, изстена, залитна, опря ръце върху стената, след това се свлече на пода.
Найла надникна и се взря в тялото на земята.
Мъжът лежеше неподвижно, проснат напречно, с лице, забито в мозайката. Найла примига. Неканеният посетител изглеждаше значително по-възрастен от Герасим, по-нисък, плешив и с внушителен бирен корем.
Докторката прескочи натрапника и изскочи навън. Пое дълбока глътка въздух. Огледа безлюдната улица и се шмугна незабелязано в градината на ниската тухлена постройка.
Отключи вратата и нахлу в жилището. Беше извършила поредната грешка. С която само бе отложила мига, в който ще я принудят да я плати.
72
Отново беше затворник. Този път не в килията на Делийски, а в къщата на Герев. Любезният домакин от самото начало му лазеше по нервите. Нахлу най-безцеремонно в живота му и започна да импровизира в ролята на благодетеля.
Роко Рочели повдигна пердето и огледа двора. Навън всичко бе замряло. Горещината бе умъртвила полъха на вятъра. Жегата бе изсмукала желанията на хората да щъкат из корията. Дългият криволичещ път, който се виеше между градините, приличаше на мъртво влечуго.
Роко пусна пердето. Не разбираше защо непрекъснато го влачеха в тази къща. И защо домакинът изпитваше върховно удоволствие да го гледа как се мотае в краката му. Младежът стисна юмруци. Беше настъпил моментът да разбере.
Той се изправи и заизкачва стълбите. Стигна на горния етаж и огледа притворената врата на кабинета. Пристъпи на пръсти и се ослуша.
Зад дебелата лакирана врата със сигурност щеше да узнае кой точно е добрякът Герев. И защо си бе навил на пръста да играе упорито ролята на покровителя. На безкористния, грижовния, всеотдайния благодетел.
Роко натисна дръжката. Гостът дори не подозираше, че истината, пред която щеше да се изправи, е много по-сурова и от най-смелите му фантазии.
73
Гълъбина потри доволно ръце. Приятелчето Яначко седеше сам на малка маса в ъгъла и се наливаше жадно с евтина бира. За момента това беше най-доброто, което несретникът беше в състояние да направи.
Психоложката се устреми към пейката пред къщата на Генчо Червея. Оттук щеше да наблюдава безпрепятствено изхода на кръчмата. Щеше да се разприказва с жените от махалата и нямаше да привлича вниманието. Гълъбина си даде сметка, че компанията на местните клюкарки е възможно най-доброто прикритие.
Тя поздрави шумно накацалите като лястовици върху дъските лели. Приседна в края на пейката и впи поглед в тъмното петно на вратата.
Беше й трудно да прогони от съзнанието си сцената, на която стана свидетел в града. Герев нямаше представа какво го очаква. Разхождаше се безгрижно в компанията на онази малка уличница и не даваше пет пари за възела, която се затяга около гърлото му.
Гъдева се засмя на някаква шега, която подхвърли жената на Червея, но мисълта й остана да скърца около странното поведение на Гаврил. Умът й не можеше да проумее каква работа има Герев при иманярите. Какво го влечеше в планината. И действително ли бе хвърлил око на съкровището или зад желанието да се присъедини към онези отрепки се криеше нещо друго.
Тя изкриви устни. Най-лесно беше да прекоси площада, да се тропне на масата до Кречеталото и да го поразпита. Докато главата на нещастника не се е размътила съвсем. Но откритият интерес към Герев можеше да накара и без това подплашения Яначко да се затвори в черупката си. Тогава нямаше да е в състояние да изкопчи от него нито дума.