Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Найла потрепери. Цената на предаността към Гаврил беше твърде висока. Но не съществуваше сила, която да разколебае решимостта й да я плати.
Госпожица Фурера видя автобусът да завива край градинката пред кметството. Ако шофьорът не се замотае, имаше шанс да пристигне навреме. Тя пристъпи нетърпеливо към таблото с разписанията. В миг вниманието й привлече едър селянин, който удряше безмилостно мокрия гръб на беззащитно муле, ръсейки порой от цветисти ругатни.
Автобусът спря пред навеса и Найла постави крак върху стъпалото. В следващия миг обаче се случи нещо, което я накара да пусне дръжката и да стъпи здраво върху асфалта.
От задната част на каруцата, която теглеше нещастното животно, подаде глава младеж, който първо огледа стъписано площада, след това се свлече върху плочите и хукна към фурната зад кметството. Найла присви очи. Нямаше никакво съмнение. Беглецът беше на път да обърка всичките им планове.
— Качвай се, момиче, че без това сме закъснели — гласът на шофьора я стресна и Найла отстъпи назад. Прокара поглед по отдалечаващата се фигура на Роко Рочели. Махна с ръка, прехвърли дръжката на чантата през главата си и се спусна стремглаво след чужденеца.
Настигна го преди онзи да успее да прекоси реката. Вкопчи пръсти в ръкава на омазаната с кал работната дреха. Схватката продължи само няколко секунди и бе прекъсната от падането на тежък предмет, който се стовари с трясък върху напуканите плочи на тротоара.
Найла впери поглед в желязото, което лежеше само на крачка от стъпалото й. Роко отстъпи назад. След това се наведе, грабна револвера и се затича по моста. Докторката остана на брега.
Измъкна трескаво мобифона, набра номера и изрече задъхано:
— Страхувам се, че приятелчето Роко е извършило нещо непоправимо… — Напрегна слух, но не долови отговор в последвалото мълчание.
— Хукна към гарата. Ако не побързаш, ще изчезне с влака в три. — Найла издуха снопа коса, който падна върху очите й.
— Внимавай! — изрече приглушено тя. — Приятелят Роко е въоръжен… — Думите увиснаха във въздуха. Найла разбра, че човекът от другата страна е затворил. Тя закрачи бавно към спирката.
Следващият автобус беше в пет. Дотогава пациентът със сигурност щеше да се е развихрил в тясната стая на втория етаж…
67
Гумите на омазаното с кал субару изсвистяха върху плочите на перона. Автомобилът се закова на метър от вратата на чакалнята. Гаврил блъсна шумно вратата на автомобила и впери поглед в поклащащия се над пейките часовник.
Беше пристигнал навреме. Не беше наясно единствено дали Найла бе предвидила правилно намеренията на беглеца. И дали действително Роко Рочели се спотайва наоколо с надеждата да се измъкне безнаказано.
Гаврил нахлу в чакалнята. От вътрешността на сумрачното помещение го лъхна хлад. Той се приведе над гишето и попита дремещия над машината за билети чиновник:
— Влакът в три има ли закъснение?
Човекът се разсъни и размърда устни:
— След десет минути ще е тук. Докъде ще пътуваш?
Гаврил се изправи.
— Посрещач съм. — Той огледа празните пейки. Момчето не беше глупаво. Нямаше да се свре тук и да рискува някой случаен пътник да го разпознае.
Герев изскочи навън и огледа перона. Наоколо не се забелязваше жива душа. Не се мотаеха нито пътници, нито посрещачи. Това правеше задачата на италианеца още по-трудна.
Той заобиколи ниската тухлена постройка и надникна в тоалетната. Съществуваше едно-единствено място, където приятелчето Роко би могло да се спотайва. Гаврил се спусна по пътеката. Горичката зад сградата беше идеалното скривалище. Явно момчето бе намислило да изчака в сянката на боровете пристигането на влака. И да скочи в последния момент в някой вагон.
Гаврил спря и се ослуша. Не биваше да го плаши. Трябваше просто да го убеди, че е неразумно да се разхожда с отмъкнат пистолет.
Герев стъпи върху влажната пръст. Горичката беше усойна. Извърна глава и измери разстоянието до върха. След три минути трябваше да е обратно на перона. Надяваше се само да не се налага да влачи твърдоглавеца Роко с груба сила обратно в селото.
Той пое дълбока глътка въздух. Момчето действаше като диво животно. Подчиняваше се единствено на инстинкта си, без да си дава сметка, че действията му са първични, необмислени, опасни.