Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Цената същата ли е?
— Това е подарък.
След като се снабдих с микрофон, двете с Лула решихме да потеглим към магазина. Тя се нуждаеше от обувки, а аз исках да мисля за нещо друго, а не да се тревожа за баба.
„Кваркерският мост“ е двуетажен универсален магазин близо до шосе 1, между Трентън и Принстън. Вътре са представени всички типични фирми плюс два големи магазина, които ограждат „Мейсис“ от двете страни. Паркирах мотора близо до „Мейсис“, тъй като там имаше разпродажба на обувки.
— Глей к’во става — сръга ме Лула, когато влязохме в магазина. — Ние сме единствените с хладилна чанта в ръцете.
Истината е, че бях стиснала хладилната чанта в смъртоносна хватка и я притисках към гърдите си. Лула беше издокарана в рокерския си тоалет. Аз бях в ботуши и джинси, две насинени очи и хладилна чанта в ръка. Хората ни поглеждаха втрещено и се блъскаха във витрините и манекените.
Първото правило на ловците на престъпници гласи: Бъди незабележим.
Телефонът ми звънна и аз едва не изпуснах хладилната чанта.
Беше Рейнджъра.
— Какво, по дяволите, правите? Привличате толкова много внимание, че един от охраната ви следи. Вероятно мисли, че носите бомба в хладилната чанта.
— Малко съм изнервена.
— Айде бе! — захили се той и затвори.
— Слушай — предложих на Лула. — Хайде да отидем да хапнем по една пица и да си починем, докато стане време за размяната.
— Това звучи добре — кимна Лула. — Бездруго не харесах нито един чифт обувки.
В шест и половина изсипах разтопения лед от хладилната чанта и помолих хлапето на щанда за пица да ми даде пресен лед. Той ми подаде чаша с лед.
— Всъщност имам нужда от лед за чантата — обясних му. — Нуждая се от повече от една чаша.
Той огледа хладилната чанта.
— Мисля, че нямам право да ви дам толкова много лед.
— Ако не ни дадеш лед, сърцето ни ще пострада — каза Лула. — Трябва да го държим на студено.
Хлапето отново огледа чантата.
— Сърцето ви?
Лула отвори капака и му показа сърцето.
— Боже господи! — възкликна хлапето. — Вземете колкото си искате лед.
Напълнихме чантата до половина. Сърцето изглеждаше чудесно и свежо върху леглото от лед. Влязох в дамската тоалетна и включих микрофона.
— Проба — казах. — Чуваш ли ме? След секунда телефонът ми звънна.
— Чувам те — каза Рейнджъра. — Чувам и жената в съседния кенеф.
Зарязах Лула в пицарията и отидох в средата на магазина, точно срещу входа на „Мейсис“. Седнах на една пейка с чантата в скута и мобифона в джоба, за да имам лесен достъп до него.
Точно в седем телефонът звънна.
— Готова ли си за инструкциите? — попита Еди Дечуч.
— Готова съм.
— Карай до първата отбивка на юг по шосе едно…
В този момент един от пазачите ме потупа по рамото.
— Извинете, госпожо — каза той. — Ще ви помоля да ми покажете съдържанието на хладилната чанта.
— Кой е това? — поинтересува се Дечуч. — Кой е при теб?
— Никой — отговорих бързо. — Продължавай с инструкциите.
— Ще ви помоля да се отдръпнете от хладилната чанта — нареди ми пазачът. — Веднага!
С крайчеца на окото си видях, че към нас се приближава още един пазач.
— Слушай — казах на Дечуч. — Имам малък проблем. Можеш ли да ми звъннеш след десетина минути?
— Това не ми харесва — отговори Дечуч. — Отказвам се от размяната. Край.
— Не! Почакай!
Той затвори. Мамка му!
— Какво ви става, бе? — обърнах се към пазача. — Не виждате ли, че говоря по телефона? Какво е толкова важно, че не може да почака две секунди? На нищо ли не ви учат в училището за ченгета под наем?
Пазачът извади пистолета си.
— Отдръпнете се от чантата.
Знаех, че Рейнджъра ме наблюдава отнякъде и вероятно умира от смях.
Оставих чантата на пейката и се отдръпнах настрани.
— Сега протегнете дясната си ръка и отворете капака, за да мога да надникна вътре — нареди пазачът.
Изпълних заповедта.
Пазачът се наведе напред и погледна в чантата.
— Какво, по дяволите, е това?
— Сърце. Има ли някакъв проблем? Незаконно ли е човек да си носи сърце в магазина?
Двамата пазачи си размениха озадачени погледи. Очевидно в ръководството за ченгета под наем нямаше инструкции за подобен проблем.
— Съжалявам, че ви притесних — извини ми се пазачът. — Хладилната чанта изглеждаше подозрителна.
— Кретен — изругах лаконично.
После затворих капака, взех хладилната чанта и се втурнах към Лула.
— А така! — възкликна Лула. — Защо хладилната чанта е още у теб? Трябваше да си я разменила за баба Мазур.
— Работата се прецака.
Рейнджъра чакаше до мотора ми.
— Ако някога ме отвлекат и поискат откуп, моля те, откажи работата — каза ми той, като бръкна под ризата ми и изключи микрофона. — Не се тревожи. Еди ще се обади отново. Как би могъл да се откаже от едно свинско сърце? — попита той присмехулно, а после надникна в хладилната чанта и се ухили. — Ама това наистина е свинско сърце.