Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Познавам един тип в Лонг Бийч — каза Руб, — работеше в Службата за дипломатическа охрана. Сега има собствен бизнес. Искате ли да му се обадя да изпрати няколко души в къщата?
— Ще ти бъдем признателни.
— Дайте ми десет минути.
Обади се отново след пет:
— Готово! Ще бъдат там след два часа. Кажете на Селма, че ще се представят като охранителна група „Козал“. Ще търсят мисис Френч.
— Разбрано.
— Не мислите ли, че е време да се откажете? — попита Руб. — Видяхте колко далеч могат да стигнат тия. Каквото и да сте надушили, едва ли си струва такъв риск.
— Дори не знаем какво е — вметна Реми.
— Разбрахте ме. Безпокоя се за вас двамата.
— Благодарим ти, Руб, но ще се оправим.
— Нека поне ви помогна — въздъхна Руб.
— Какво имаш предвид? — попита Сам.
— Огледах пак Холков. Преди няколко години е бил в Чечня. Смятаме, че е бил посредник за черноборсов търговец на АК-47. Няма да е трудно да пусна името му в списъка за наблюдение на терористи. Няколко обаждания и ще попадне в полезрението на ЦДСП — каза той, имайки предвид Централната дирекция на съдебната полиция, френският аналог на ФБР. — Нямат нищо, за което да го арестуват, но може да успеят да задържат него и хората му за известно време.
— Направи го. Всяка отсрочка ще ни бъде от полза.
— Въпросът е дали ще успеят да го намерят. Предвид миналото му, няма да им е лесно.
Три часа по-късно Руб отново се обади:
— ЦДСП са пуснали бюлетин за Холков, но няма да науча нищо ново още няколко часа, а и след това не се знае. Французите не обичат да споделят много-много информация.
— Дали случайно не познаваш и някой френски аналог на Гуидо обущаря?
— Сам, французите имат много стриктни закони за оръжието, хич и не ви трябва да ви хванат с нерегистрирано оръжие. Но познавам един тип на име Морис…
Сам си записа телефонния номер, после затвори.
Потръпвайки от студ, Реми вдигна яката на якето и се сгуши по-близо до Сам под чадъра.
— Не виждам други.
— И аз. Тръгваме ли?
Огледаха се за последно, излязоха от алеята и тръгнаха надолу по тротоара.
Използвайки позакърнелите умения на Сам, усвоени в „Камп Пери“, те обикаляха около час по улиците на залива, връщаха се по същия път, влизаха внезапно в кафенета и излизаха през задния вход, като през цялото време се оглеждаха за знаци дали ги следят. Доволни, че са сами, те взеха такси и поръчаха на шофьора да ги остави на „Рю Лож“ на Вьо Порт.
Както им беше обещал шефът на фирмата за лодки под наем, в северозападния край на пристанището ги чакаше сив петметров „Мистрал“. Макар на практика да представляваше моторна спасителна лодка със стъклена кабинка, не по-голяма от телефонна будка, лодката беше широка, с надежден и тих двигател „Ломбарди“. Надяваха се да им свърши работа.
С ключа, който управителят им беше изпратил, Сам отключи катинара на въжето, докато Реми палеше двигателя. После скочи на борда и лодката забръмча напред към устието на пристанището.
Десет минути по-късно край носа на лодката се появи вълноломът. Във водата зад тях се отразяваха размазаните от дъжда светлини на Марсилия. Единствената чистачка на предното стъкло на кабината тихо потракваше, борейки се със стичащата се вода.
Застанал до Реми, която направляваше кормилото, Сам рече:
— Мислех за това, което каза Холков. — Забеляза изражението й и побърза да добави: — Не предложението му, а за интереса на Бондарук към това нещо, каквото и да е то. Нарече го „завет“. Знаем, че въпросът за него е на живот и смърт, така че може би е свързано със семейната му история.
— Има логика — съгласи се Реми, заобикаляйки една шамандура откъм бакборда. — Ще пуснем идеята на Селма. Не си размислил, нали?
— Само за теб се притеснявам.
Реми се усмихна в тъмнината, зелената лампа на кормилото леко осветяваше лицето й.
— И по-лошо е било.
— Като например?
— Като например онзи случай в Сенегал, когато обиди жреца…
— Все едно не съм те питал.
След трийсет минути пред тях се появи белият силует на остров Иф, издигащ се от тъмния океан на половин миля пред носа. Замъкът беше затворен за посещение още в пет и половина следобед и с изключение на червения фар, който премигваше в нощното небе, островът тънеше в мрак.
— Не изглежда много приветлив по това време — отбеляза Реми.