Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Защо избяга, Марс… Зоя те желае, а аз съм осъден на мълчание.
— Къде е жена ти? — глухо, мислещ за друго, попита той.
— Във Венеция… Родила е урод от Спайдер. Той е скот, но твърде честолюбив, за да лъже…
— Какво смяташ да правиш?
— Не знам — и гласът, и лицето на Константин бяха самата кротост, пълни със смирение, а като ли и с прошка. Красивото му лице, изрязано в профил върху диска на луната, беше пълно с благородно безстрастие, а това го правеше непостижим патриций. И тук действаше принципът на полярността. В единия му край се извисяваше всеопрощаващото великодушие на Константин, в другия стърчеше всепоглъщащата паешка жестокост на Филип и нито единият, нито другият можеха да слеят родовата си кръв с неговата, въпреки че според принципа на ритъма свободният ход на махалото свързваше двамата братя, а в затихването си трябваше да ги слее и с него, сина на греховния живот на Великия дон.
— Защо ме пращаш при Зоя, Константине? Щом познаваш болката, която жената може да ти причини?
— И Спайдер би ти дал такъв съвет, ако не ставаше дума за негова собственост!
— Искам тази жена! — глухо, все по-глухо звучеше гласът му.
— Тогава защо се отказа?
— Мъчиш ме…
— Ще те оставя на мъката ти, но ще поискам съвет. Как би постъпил с майката на Вангел?
След мъчително мълчание Марс отговори.
— Ако бях Филип, щях да я убия, но ако бях Константин — да я прибера вкъщи.
— Но ти си Марс.
— Не знам… Разбера ли, ще ти кажа.
Копелето му обърна гръб и се заспуска към потока. Клекна, гребна вода, пи, плисна няколко шепи на лицето си, зави се с кожата, легна и затвори очи. „Няма да мисля! — реши той. — Утре ще тръгна срещу пашата… Ако оцелея, ще поискам Зоя от Паяка…“
„Който остане жив, ще я притежава!“
Вместо Хасан Али, смъртта настигна Марин капитан. С двадесетина души пашата беше напуснал бивака и заблуждавайки Филип, беше напипал следите му. Връхлетя изневиделица. Оставен на пост, Челеби беше задрямал за няколко минути, колкото да позволи на пашата да скъси разстоянието. Когато конският тропот го разбуди, князът и наемниците вече препускаха в кариер. Миро пропусна спахиите, яхна коня и ги последва, криейки се в храстите. Единствено той видя смъртта на Марин капитан. Конят му се препъна в къртичина, наемникът политна, падна по корем и когато скочи, готов да побегне, връхлитащ конник го обезглави с ятагана си…
Преследването продължи целия ден, но класата на конете отново си каза думата. Постепенно кариерът на анадолските атове се разклати и ни шпори, ни стекове бяха в състояние да ги вдигнат на щурм. Въпреки това Хасан Али продължи преследването. До вечерта основната група го застигна и разпръснати във ветрило, продължиха на запад с голи ятагани в ръце. Челеби ги обходи от юг, намери Марс и Константин и ги поведе след бегълците. До разсъмване настигнаха Филип и навлязоха заедно в планинския масив. Трето денонощие не бяха слизали от конете. Зоя се луташе между унеса и безсъзнанието, и жребци и ездачи бяха смазани. Единствено Атаман, потомъкът на персиана Диомед, не чувстваше умората и увличаше конете, които като всички животни, събрани накуп, се превръщаха в стадо. Марс яздеше отзад и се стараеше да не изпуска от поглед Вангел и Зоя. Пиеше ледена планинска вода, дъвчеше листа, за да залъже глада си, и разсеяно наблюдаваше врящата от дивеч гора. На петия ден Миро се върна да огледа за потерята. Хасан Али беше изостанал повече от един ден път. Марс слезе от коня. Беше време за отдих. Събраха се в кръг, спънаха конете и легнаха…
Марс отвори очи в пълната тъмнина на беззвездна нощ. Всяка кост и всеки мускул го боляха. Стана, разкърши врат, ръце, кръста, огледа бивака и легна отново… Разбуди го възкресението на гората. И князе, и убийци спяха, Зоя изглеждаше мъртва. Не беше, напротив, дишаше равномерно и тихо. Марс се изкъпа в ледената вода на езерото и тръгна на лов. Шест пъти хвърли ножа и се върна с една сърна и три пъдпъдъка. Запали огън, свари вода и когато се готвеше да започне пърленето, Челеби се измъкна от вълчата си кожа. Марс му отстъпи готвенето и тръгна да търси потерята. Изкачи билото и се взря в долината. Не се виждаха ни хора, ни коне. Обходи хълма и се качи на следващия. В далечината блеснаха водите на Егейско море, в небето се гонеха чучулиги, но докъдето стигаше погледът, хора и ездачи нямаше. Когато тръгна към бивака, от храстите излезе Филип. Изглеждаше отпочинал и надменен като офицер от исмаилския гарнизон. Марс го изчака да се изравни с него и смушка коня.