Белият нинджа (Част I)

— Не.

— Стойте тук — обърна се към Никълъс Томи.

— Как не! — понечи да възрази той, но видя револвера в ръката й и млъкна.

Томи натисна бравата и рязко блъсна вратата. Откъснати от корниза, металните щори прошумоляха от течението. Вляво от прозореца се намираше отрупаното с хартии бюро на доктор Ханами, въртящият се стол бе обърнат с облегалката към вратата — сякаш докторът бе скочил в бездната направо от него. Видяха, че до перваза е подпрян столът за посетители — очевидно той е бил използван за счупването на херметически запечатания прозорец.

— Е, поне едно е съвсем ясно — обади се Никълъс. — Не е било нещастен случай.

Томи се насочи към вратата в противоположния край на помещението:

— Я да видим какво има там — прошепна тя, стисна пистолета и рязко блъсна вратата. Пред очите й се разкри пустият коридор. — Ако доктор Ханами е бил убит, точно оттук е влязъл и излязъл убиецът… Сестрата не би могла да го види.

После се приближи до разбития прозорец и внимателно го огледа. Очите й търсеха кръв, бележка или какъвто и да било друг знак, който би й позволил да разкрие загадката — убийство или самоубийство. Очите и неволно се насочиха към улицата, останала далеч долу.

— Господи, доста дълго е летял! — прошепна тя.

— Сержант!

Гласът на Никълъс беше нисък, но напрегнат. Томи рязко се извъртя, проследи погледа му и спря очи върху стола с висока облегалка на доктор Ханами, който от този ъгъл виждаше странично. На облегалката бе отпусната една ръка.

Томи стигна до стола на три скока и рязко го завъртя. Върху него се бе отпуснал дребен човек на средна възраст, облечен в сив раиран костюм. Неподстригваната му сива четина стърчеше нагоре, сякаш притежателят й току-що е бил подложен на електрошок. Очилата с телени рамки бяха вдигнати на челото му и човекът изглеждаше дълбоко замислен.

При вида на почернялата дупка на мястото на лявото му око, Томи неволно изпусна въздуха от гърдите си с остро свистене.

— Господи Исусе! — възкликна Никълъс. — Този пък кой е?

— Какво му се е случило, по дяволите? — наведе се напред Томи. — Това е отвратително! — Около трупа се носеше ясната миризма на изгоряла плът. — Прогорен е с нещо малко, но нажежено!

— И остро! — добави Никълъс.

Томи се дръпна назад, взе един молив от бюрото и го използва да разгъне незакопчаното сако на трупа. Бръкна във вътрешния джоб и внимателно измъкна тънък портфейл. Пусна го на бюрото и го разтвори с върха на молива.

— Доктор Юго Муку — прочете тя името от шофьорската книжка, рязко вдигна глава и извика: — Я почакайте! — Измъкна от джоба си листчето, което Никълъс бе захвърлил в асансьорната кабина и го изглади върху бюрото: — Линеър-сан, името на доктор Муку ви е познато, нали?

— Даде ми го доктор Ханами — отвърна Никълъс, без да отделя поглед от обезобразеното лице на психиатъра. — Беше убеден, че се нуждая от психиатрична помощ.

— Тук има само телефонен номер и още някакви цифри — отбеляза Томи.

— Те са номерът на кабинета на доктор Муку — отвърна Никълъс. — Намира се в същата тази сграда.