Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
— В коя посока мъжът заведе Джейк?
Сюзън вдигна трепереща ръка. Тя посочи към обрасла линия с растителност, която обграждаше малка група дървета около паркинга за служители.
— Там. Той го завлече там.
Томас стана и взе меча си.
— Мика, окажи на жената медицинска помощ. Адам, ела с мен.
Томас и Адам поеха към мястото, което тя посочи, газейки внимателно през обраслата с трева площ. Храсти дърпаха дрехите му и пълзящи растения се опитваха да го спънат. Томас сега не улавяше миризмата на демона и не чуваше нищо — никакво боричкане. Бяха ли закъснели?
Те си проправиха път през сечището и се оказаха зад фабрика. Чуха нежното бръмчене на вентилационна система.
На близо можеха да видят стар модел "Харли", паркиран в друГпарцел, метал и хром проблясваха на лунната светлина. Виждайки го по едно и също време, той и Адам тръгнаха към него. Бойл беше дошъл да хване доста голям магьосник, но демонът не е имал нужда от физически средства да изведе Джейк от тук. Може да е дошъл с мотора си, но вероятно е планирал да мине през портал с уловената плячка. Мика намери абзац в текстовете, където се казваше, че е възможно Бойл да направи това.
Размазано петно от движение се зададе към тях, отляво на Томас. Двамата се завъртяха към него и нещо удари Адам по лицето. Каквото и да беше, движеше се прекалено бързо, за да може Томас да го проследи. Адам изсумтя и падна.
После нищо. Тишина, освен дрезгавото дишане на Адам и тихите проклятия, произнесени от мястото, където лежеше проснат на земята.
— Добре ли си? — каза Томас, правейки предпазлив кръГс меча в ръката си. Миризмата на демон сега изпълваше малкото сечище, в което стояха.
— Не, мътните да го вземат. Това е глупав въпрос — изръмжа Адам, но въпреки това се изправи на краката си.
Размазаното петно се зададе отново, този път право към Томас. Той замахна с меча си и удари въздуха. Тогава тежък юмрук удари главата му и беше негов ред да целуне земята.
На Томас му причерня за момент от силата на удара, но после бързо се изтласка на крака, знаейки, че нямат много време. Демонът сега просто си играеше с тях и нямаше да отнеме много време докато стане сериозен. Гадене премина през стомаха му докато се поклащаше нестабилно, болка пулсираше през главата и раменете му.
Да си играеш с демони изобщо не беше забавно.
Той и Адам размениха погледи и застанаха в готовност на лунната светлина, и двамата леко олюлявайки се. Кръв се процеди в окото на Томас, парейки.
Тишина.
Спокойствие.
Отдясно на Томас дойде още едно петно от движение. С цялата си воля, той се концентрира върху движението и пресметна размаха на меча си. Острието се заби в плът и Бойл изрева. Юмрукът на демона дойде отново, удряйки неочаквано Томас. Мечът излетя от хватката му и се приземи в близкия храст.
Когато Бойл вдигна отново ръката си, Томас улови магията си. Сила премина през гърдите му и надолу по ръката му. Той я насочи към земята под краката на Бойл, карайки я да тътне и да се тресе.
Бойл, изваден от равновесие, се препъна назад. Адам веднага пристъпи напред, замахвайки с меча си към демона, който в последния момент избегна удара. Острието изсвистя във въздуха на инч от гърлото на демона.
Томас се пресегна за изгубеното си оръжие. Когато ръката му хвана дръжката, той чу предупреждението на Адам: „Внимавай!“, претърколи се и видя Бойл, вдигнал голям клон, възнамерявайки да го промуши с края му като бонбон на лагерен огън. Краят на клона се заби в земята, където само преди секунда беше Томас.
Той използва възможността да замахне с меча към коленете на Бойл, но демонът успя да издърпа клона и блокира замаха му. Острието заседна в дървото като Ескалибур в камъка. Томас и Бойл издърпаха оръжията си едновременно, за да ги освободят. Дървото и острието се разделиха. Томас се претърколи, докато демона се обърна и бе атакуван от Адам.
Той се изтласка на крака и видя легнала по очи фигура в храстите. Джейк. Томас не можеше да каже дали все още беше жив или не.
Томас се обърна и изкрещя:
— Какво искаш от тях? — Ярост и раздразнение направиха думите да отекват грубо и кърваво в нощния въздух, изкарани от гърлото му със свирепа сила.
Точно тогава Адам заби меча в крака на демона. Бойл изкрещя от болка и удари Адам толкова силно, че той излетя назад, удари земята и лежеше неподвижно. Леден страх сви стомаха на Томас. Искаше да се добере до него, но в момента много ядосан демон блокираше пътя му.
Бойл се обърна, извади меча от крака си и го захвърли.
— Искам да си отида вкъщи!
Той направи няколко заплашителни стъпки към Томас. Кожата на демона сега имаше неестествен червеникав оттенък. Очите му избледняха до обсидианово и гримасата на демона разкри неестествени остри зъби.