Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Томас затегна ръцете си около нея.
— Анджела опитваше и опитваше да го отвори, но не успяваше. Остана с мен през цялото време, опитваше се да набута храна и вода през малката цепнатина под вратата.
— Каталина каза, че заради това имаш клаустрофобия и си имала повтарящи се кошмари.
— Да, вярно е.
— Какво направи майка ти, когато разбра какво се е случило?
Тя сви рамене.
— Премести ни другаде. Този път отидохме да живеем при нея и тръпката за месеца, Фредерик, в Швейцария за известно време. — Тя въздъхна. — Както и да е, това е стара история. Не можеш да промениш миналото. Вече рядко имам кошмари и клаустрофобията е много по-добре, отколкото беше някога.
Изабел вдигна глава, знаейки, че вероятно изглежда ужасно — без грим, със следи от сълзи по лицето — и бе щастлива заради слабата светлина в оранжерията, макар че се чувстваше удобно с Томас, дори и да не приличаше на нищо.
— Е, кога тръгваме?
— Да тръгваме?
Тя избърса бузите си.
— Кога отиваме да правим обиколките за Бойл?
Лицето му се стегна.
— Не искам да отиваш тази вечер.
Мамка му. Съсипвайки доброто настроение, Изабел се оттласна от него и се изправи.
— Наистина не ми пука какво искаш, Томас.
Томас се изправи.
— Отивам с Адам и Мика. Искам да останеш тук с Джак Макалистър. Инструктиран е да те пази от Бойл, ако отново се появи тук.
Изабел се вгледа в него за момент, стиснала зъби. Трябваше насила да изкара думите през сключената си челюст.
— Мога да се грижа за себе си. Просто защото ме чукаш, не ти дава правото да ми казваш какво да правя. — Тя се обърна на пета и се отдалечи.
Направи пет крачки, преди заповедният му глас да изпълни въздуха.
— Като глава на Сборището, на което си подчинена в момента, ти нареждам да останеш тази нощ. Това няма нищо общо с факта, че те чукам.
— Глупости, Томас.
Изабел призова магията си, усещайки я да пърха живо в центъра на гърдите си и да се разпростира надолу по ръцете й. Протегна се към близкия поток и манипулира молекулите да изпълнят заповедта й. Плясък и серия ругатни достигнаха до ушите й. Изабел дори не спря.
СЕДЕМНАДЕСЕТ
ТОМАС СИ ОБЛЕЧЕ СУХИ ДРЕХИ. СЕГА ТОЙ носеше чифт дънки, толкова широки, колкото да може да се движи с тях, кожени ботуши и тъмен пуловер. Прибран в ножница на гърба му имаше меч, а дълго черно палто го покриваше. Беше топло навън и той се почувства глупаво да го носи, но това беше единственият начин острието да остане скрито.
По-лошото, основано на опита, който Изабел имаше с демона в библиотеката, беше възможно остриетата изобщо да не проработят. Така или иначе, медта все още беше тяхното най-добро — и единствено — оръжие срещу Бойл.
Изабел слезе по стълбите. Тя носеше изтъркани дънки, черни ботуши, черен пуловер… и упорито стискаше зъби. Очевидно възнамеряваше да ги придружи.
Очевидно беше сбъркала.
Той знаеше, че ако демонът искаше, можеше да намери Изабел навсякъде и по всяко време. Стените на Сборището не бяха защита. Възможността да изненадат демона по някое време, докато през нощта проучват района, беше по-голяма, отколкото демонът да се завърне в Сборището.
Поне Томас така смяташе.
Той просто искаше — нуждаеше се — да направи всичко възможно, за да запази Изабел в безопасност и това беше най-добрия начин, който знаеше.
— Ти няма да дойдеш — каза той категорично, когато тя стигна края на стълбите. Мика и Адам все още не се бяха появили.
Изабел си отвори устата, за да отговори, но някой звънна на защитната врата на Сборището, прекъсвайки я. Дъглас, магьосникът, който се занимаваше с къщата, се показа през вратата, но Томас му помаха да се прибере и отиде до входното командно табло и натисна "Разговор".
На видео монитора, който показваше предната част на портала, се появи образа на Каталина. Тя беше седнала в черна кола със сгъваем покрив.
— Господин Монахан? Тук съм да видя Изабел.