Магьосническа кръв

Тя се намръщи срещу лицето му.

— Няма да направиш нещо глупаво и да ме попиташ дали ще се омъжа за теб, нали?

— Искам да останеш, Изабел. Обичам те.

— Аз също те обичам, Томас, и единственото място, на което искам да бъда в този свят, е при теб. Знаеш, че щях да кажа "да".

Удоволствие го загря от върха на пръстите на краката му до върха на главата му.

— В такъв случай, би ли…

— Да. — Тя го целуна. — Да, бих. Благодаря на Богинята, че най-накрая се появи, за да попиташ. Винаги съм искала да бъда кралица.

— Какво имаш предвид?

— Е, за всички стремежи и цели, ти си кралят на магьосницеството.

Той се усмихна.

— А ти определено си моята кралица.