Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
— Съжаляваш? Моля те, Томас, ти си абсолютна откачалка на тема контрол. Нуждата ти да защитаваш околните е достойна за възхищение, но…
Той се обърна и обхвана бузите й с ръце.
— Тези, на които държа.
— Какво?
— Каза, че имам нужда да защитавам околните. Категорията всъщност е доста стеснена, Изабел. Освен това не е нужда, а е мания.
Тя се опита да задържи гнева си, наистина се опита, но погледът в очите му — поне в едното му здраво око — говореше за истинността на думите му. Да защитава хората бе призванието на Томас. Устата й се изви, когато се усмихна насила. Тя отправи поглед през кухнята.
— За целта трябва да се виждаш с някого.
Той пусна ръце от лицето й.
— Може би.
Томас взе чашата с вино и отпи. Изабел отново я взе от пръстите му, без дори да го обмисли, вдигна ръба до устните си и отпи. Начинът, по който седяха толкова близо един до друг, споделяйки храна и вино, бе сякаш бяха двойка.
Сякаш бяха влюбени.
Боже и Богиньо, тя не можеше да го направи. Бойл идваше за нея. Освен ако не откриеше начин да спре демона, когато нейният ред дойдеше, тя щеше да умре. Не можеше да си позволи да се сближи с Томас повече, отколкото вече се бе сближила, едновременно за негово и за нейно добро. Всичко друго би било жестоко.
Тя се поколеба, снишавайки чашата от устата си, след това я остави настрана и се отмести леко от Томас.
— Мислех, след като всичко това свърши, да пробвам Азия за няколко години. — Опита се да звучи небрежно, но гласът й излезе напрегнат.
Нещо мрачно проблесна в очите му. Той отмести поглед, а когато го върна обратно върху нея имаше мек, учтив интерес на лицето му — неискрен. Тя можеше да усети недоволството и гнева, които се излъчваха от него.
— Азия? Сериозно? Къде по-точно? Азия е обширно място.
Тя махна с ръка презрително.
— Мислех, че може да започна от Япония и да си проправя път.
— А ако те помоля да останеш?
Изабел въздъхна и погледна към вратата.
— Нищо ли не научи за мен, Томас? Не съм от тези, които остават.
Той отмести ръката си от талията й и стана. Тъга се надигаше в нея задето бе загубила топлината на тялото му и заради болката в очите му.
— Трябва да се връщам. Идваш ли? Не искам да оставаш сама тук.
Изабел го наблюдава как се запрепъва към вратата, а после и отвъд нея. Тя стисна ръба на масата, принуждавайки се да не хукне след него и да му каже, че ако на света има мъж, заради когото би се установила на едно място, то това е той. Въпреки глупавото му закрилничество. Въпреки проблемите му с контрола.
Тя се изправи, за да го последва бавно, принуждавайки се да не хукне след него и да му каже за Бойл и ситуацията, в която я бе поставил демонът: нейният живот в замяна на този на друга магьосница. Изабел искаше — нуждаеше се — от подкрепата и съвета му. Но не можеше да го направи, без значение колко силно го искаше. Томас щеше да се опита и щеше да я защити от Бойл на всяка цена, а демонът вече й бе казал, че ще убие Томас, ако застане на пътя му. Изабел не можеше да му позволи да рискува живота си, защото знаеше, че се бе влюбила в него.
Този път тя щеше да е тази, която да го защитава.
ТОМАС СЕ СЪБУДИ ОТ РАЗРОШВАЩИ КОСАТА МУ ПРЪСТИ и сладкият аромат и топлина от женски дъх върху бузата му. Клепачите му се повдигнаха, за да види, че Изабел се е покатерила на леглото при него.
Тя нямаше намерение да остава. На него му се искаше да се нарита, задето си бе позволил да се надява.
Тя се бе появила на вратата му само минути, след като се бе прибрал, казвайки, че иска да спи в стаята за гости. Късмет бе, че беше дошла сама. Физически, той не се чувстваше способен да я довлече, макар че би го направил. Томас бе отворил вратата и я бе пуснал вътре, но не бе казал много, защото все още го болеше и бе бесен, задето бе показала ясно, че го използва само за секс.
Можеше да й даде секс, но Томас подозираше, че тя иска — нуждае се — от другите неща, които можеше да й даде.
Просто беше твърде уплашена, за да ги вземе.
Той се премести, обви ръце около нея и се обърна настрани. Чаршафите се оплетоха между него и дългото й, слабо — голо — тяло, когато я придърпа под себе си. Изабел бе само временно допълнение към живота му, мимолетен шепот, преходен и невъзможно да бъде задържан.
Но проклет да бъде, ако не се опита и не я задържи по някакъв начин.
Томас плъзна здравото си коляно между бедрата й и трепна, когато другото му коляно изпротестира заради тежестта, която оставяше върху него.
Хладната й ръка се плъзна нагоре по рамото му.
— Докторката ми каза, че си си изкълчил коляното. Обещавам да бъда нежна с теб. — Тя прехапа долната си устна. — Имам нужда да те докосвам тази нощ.