Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
— Изабел, запознай се с Джейк. Джейк, Изабел. — Неразцепената част от устата му се изви нагоре в усмивка, преди той да трепне и да я свали. — Не мисля, че точно сега ще ти каже "здрасти".
Тя се намръщи.
— Чудно. Дадоха ли ти обезболяващи или нещо подобно?
Той направи гримаса, но Изабел беше доста убедена, че се е опитал да се ухили.
— Липсваше ми.
Тя погледна към Мика.
— Сериозно, дадохте ли му обезболяващи?
Томас направи гримаса отново.
— Ще ти кажа всичко, Изабел. Остани с мен, докато доктор Оливър ме закърпи.
Изабел ги последва в къщата и надолу по коридора към кабинета на доктор
Оливър. Влязоха в голямата чакалня след Адам. Доктор Оливър и медицинската й сестра имаха процъфтяващ бизнес в Сборището напоследък.
Джейк, полу-вечерята на Бойл, бе натикан върху носилка в една от уединените стаи за изследвания.
— Той ще се оправи ли? — тя попита Мика, наблюдавайки как вратата се затваря след тях.
Мика сви рамене.
— Мисля, че само е бил нокаутиран, но е твърде рано да се каже. Докторката трябва да го прегледа.
Томас отхвърли опита на Мика да го поведе към стаята за изследвания и се свлече в един от столовете от плюш в бургундско в чакалнята. Адам бе изчезнал в една от другите стаи, вероятно за да изчака докторката като Томас. Очевидно първо трябваше да се справи с Джейк. Неговите наранявания бяха най-лоши.
Сестрата приближи Томас, но той й махна да си върви.
— Добре съм, първо виж Адам. — Звучеше кисело. Сестрата кимна и се отдалечи.
— Томас. — възрази Изабел. Не й изглеждаше добре, покрит с кръв, потреперващ от болка, наранен и куцащ.
Той вдигна ръка.
— Наистина, Изабел. Добре съм. Нямам нищо счупено. поне не мисля.
— Страхотно. Не мислиш. Инат — промърмори тя, поклати глава и се предаде. — Разкажи ми за този Джейк и как е станал жертва на Бойл.
Томас се намести по-удобно, опитвайки се да не удря крака си. Мика бе заел близкия стол.
— Отидохме в "Ред Рок". Беше последната ни спирка за вечерта.
— Всички мислехме, че преследването на Бойл се е провалило… отново — добави
Мика.
— Но, когато си тръгвахме, чухме звуци, идващи иззад сградата. Когато заобиколихме, за да проучим, там имаше жена, пребита почти до несвяст. Познахме я от бара, но тя бе с мъж.
Изабел спря да гризе нокътя на палеца си, за да попита:
— Джейк?
— Да. Можехме да подушим, че демонът е бил там. Тази проклета воня на предизвикваща гадене, обгорена другоземна пръст се носеше във въздуха. Така че, когато тя посочи близките дървета, тръгнахме натам.
— Останах назад, за да помогна на жената, по заповед на Томас — прекъсна го Мика. — Адам и Томас отидоха.
Томас се намести отново и затвори очи за момент. Изабел се пребори с импулса да повика сестрата.
— Сбихме се с демона. Срита ни задниците, но успях добре да го ударя с меча си — удар, който предизвика алергичната реакция или каквото е там. Накара го да си тръгне незабавно. без Джейк. Може би съм го съсякъл толкова дълбоко, че каквото и да си е правил, за да развие резистентност към медта, не можа да проработи. Не знам.
Изабел кимна.
— Значи мислиш, че демонът е чакал в засада Джейк за следваща жертва, а вие сте попречили на отвличането?
Томас кимна.
— Така мисля.
Тя хвърли поглед към Мика.
— Значи, след като си свършил да помагаш на ранената жена, се върна и ги намери?
Мика кимна.
— Обадих се на Сборището и те дойдоха веднага.
Изабел се извърна, думите на Бойл отекваха в главата й. Ще дойда за теб, когато съм готов. Имам работа за вършене преди теб. Колко други бяха на ред преди нея? Кога Бойл щеше да дойде за нея?
— Изабел, добре ли си?
Тя се обърна, за да види загриженото изражение на Томас.
— Писна ми от това, писна ми да съм на една крачка след Бойл.
Той потърка лицето си с ръка. Томас изглеждаше изтощен и тя знаеше, че е от нещо повече от обикновена липса на сън или от настоящото му физическо състояние.
— И на мен също, Изабел. Ако не бяхме открили Бойл тогава, Джейк щеше да е следващата жертва.
Изабел обви ръце около себе си.
— А кой знае дали демонът вече не е намерил заместник. — Тя преглътна. — Може би двама.
Челюстта на Томас се раздвижи, докато най-вероятно стискаше зъби.
— Знам. Губи се блясъкът от отмъкването на жертвата на Бойл тази вечер.
И тримата потънаха в мълчание. В другата стая можеха да чуят как докторката и помощниците й работят върху Джейк. Бързи, превъзбудени гласове, бипкащи машини, влачещи се крака.