Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Томас погледна към Изабел, която за две секунди се промени от инатлива гаднярка към уязвима.
Тя обви ръце около себе си.
— Ако става въпрос за бижута, не я пускай вътре.
— Не е за бижута — отговори веднага Каталина. — Става въпрос за мен и Изабел. — Тя сви устни. — Лично е.
Томас отново погледна към Изабел. Тя само кимна веднъж, бавно.
— Сигурна ли си? — попита Томас.
Тя отново кимна.
— Мътните да го вземат, да.
Томас натисна бутона за отваряне на портите на Сборището и гледаше Каталина да влиза. После направи няколко крачки към Изабел, задържайки несигурния й поглед, докато Адам влизаше през една от вратите, отвеждайки от предверието. Томас спря.
— Имам предчувствие за довечера — съобщи Адам, вървейки срещу тях, като нави ръкавите на тъмносинята си блуза. — Мисля, че тази вечер… — Той спря рязко. — Какво не е наред?
— Нищо — отговори Изабел, прекъсвайки погледа на Томас, за да погледне към Адам. — Всичко е наред. Томас не иска да дойда, и сега, удобно, не мога да отида.
Тя се обърна и тръгна нагоре по стълбите.
— Ако обичаш, може ли да кажеш на Каталина да дойде при мен горе? — Тя спря
и погледна Томас, лицето й помръкна. — И, моля те, бъди внимателен. Аз също имам предчувствие за довечера.
„РЕД РОК“ БЕШЕ БАР В ПОКРАЙНИНИТЕ НА Чикаго, притежаван от магьосница и покровителстван от същата. Също така бе едно от трите често посещавани от магьосници водоема, където Бойл беше виждан да се размотава. Томас имаше затруднения да си представи демона докато пие студена бира, но очевидно сега се наслаждаваше на някоя от време на време.
Или може би се наслаждаваше на магьосниците.
Адам влезе в бара след Томас и веднага се отправи да поръча голяма чаша „Абсолют“. Не можеше да го вини. Това беше последната спирка след дълга вечер на задънени улици. На Томас му беше писнало от задънени улици и от действане на сляпо. Ако имаше едно нещо в живота, което го подлудяваше, това беше невъзможността му да контролира ситуациите. Особено ситуации, които поставяха в риск хора, за които го бе грижа.
Татуировката на гърба му потрепна от големия запас магия, с която я бе налял. Томас искаше битка, искаше нещо, каквото и да е, с Бойл. Цялото му тяло потръпна от порива да се бие.
Той огледа помещението, спирайки погледа си поред върху всеки от посетителите в задименото, слабо осветено място. Имаше няколко магьосника, но тази вечер заведението беше пълно предимно с не-магьосници. Той отново не видя Бойл.
— Мамка му — промърмори изпод носа си.
Всяка нощ, в която не намираха демона, беше поредната, в която магьосник можеше да бъде убит.
Мика сложи ръка на рамото му.
— Да си вземем питие.
Той прокара ръка по измореното си лице.
— Звучи ми добре.
На бара Адам сваляше привлекателна брюнетка, чиито придружител Томас беше видял да изчезва в тоалетната преди няколко секунди. Тя беше земна магьосница със слаби способности, ако Томас преценяше правилно.
Томас се плъзна на стола до него — мечовете, които носеха, не бяха достатъчно дълги, за да пречат на сядането, — поръча си бърбън и се опита да игнорира ниския, похотлив смях на жената, която Адам беше зает да ласкае.
Томас извади мобилния от джоба си и се втренчи в него за момент, обмисляйки дали трябва да се обади на Изабел или не. Чудеше се как е минало с майка й. Инстинктивната му реакция, когато видя Каталина на монитора, беше да я заключи извън земите на Сборището, но колкото и защитнически настроен към Изабел да се чувстваше, не му влизаше в работата да се бърка в семейния й живот.
Той се втренчи още веднъж в телефона си и после го затвори. Беше 2 часа сутринта. Изабел вероятно беше в леглото сега. Джак беше инструктиран да стои в дневната, докато той се върне. Томас можеше само да си представя колко доволна би трябвало да се чувства Изабел да чуе тези заповеди.
Въпреки, че не му влизаше в работата да се бърка в семейния живот на Изабел, като глава на Сборището определено му влизаше в работата да се меси във въпроси, засягащи безопасността й. Изабел просто трябваше да свикне с това.
Ако я чукаше, това само увеличаваше заинтересоваността му.
Ако я обичаше, това го правеше задължително.
А той започваше да обича Изабел. Нейният хаос беше добро противопоставяне на неговия контрол. Той никога не осъзнаваше колко много се нуждаеше от сила като нея в живота си, докато тя не се появи в него.
Барманът сложи бърбана и питието на Мика пред тях. Томас надигна чашата си и отпи голяма глътка от второкачествения алкохол, наслаждавайки се на задоволяващото парене в гърлото му.