Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Според Мика, тези телесни промени означаваха, че демонът е в убийствена ярост. Забавно.
— Просто искам да отида вкъщи, аемон — повтори Бойл.
— Значи използваш магьосниците, за да отвориш портал между Земята и Юдай? Това ли правиш?
— Развеселен съм от връзката, която имаш с водната магьосница, но твоето невежество ме дразни.
Томас заобиколи демона предпазливо, държеше мечът здраво в хватката си. Наистина не харесваше каквито и да е думи, идващи от устата на демон, които касаят Изабел.
— Щом съм толкова невеж, защо не ме образоваш?
— Твоето образование не е моя грижа, аемон. Само ме бавиш.
— Наистина? Бързаш ли? — Той спря за момент и после каза грубо: — Кажи ми как го правиш, Бойл.
— Почти е готово. Имам да направя още само два ключа и приключвам. Това не те засяга и нямам какво да кажа. Остави ме намира. Остави ме да си отида вкъщи.
— Много ме касае! Ти убиваш хората ми! — Гърлото на Томас се раздразни повече от викането и яростта, отколкото от боя, който беше отнесъл. Яростта от това, че не може да спре демона, изпълни всяка молекула от тялото му.
— Твоите хора, моите хора. Всички сме еднакви. Искам да си отида вкъщи. Спри да се опитваш да ми попречиш. Когато си отида, избиването ще спре.
— Наистина ли сме свързани, Бойл? — настоя той. — Магьосниците потомци ли са на демоните?
— Да. Ние сме род.
Томас се опита да промуши Бойл, горчива киселина дразнеше стомаха му и изгаряше гърлото му. Демонът пристъпи наляво, но Томас предвиди хода му и завъртя острието да го прегради. То го промуши дълбоко.
Раната пушеше и кожата се обели, точно както първия път, когато Изабел използва ножа си. Бойл изстена от болка и първите капки от киселинната му кръв започнаха да капят.
Томас имаше само момент да обмисли защо този удар от меденото острие причини реакцията, а другите не, вероятно защото острието се заби дълбоко. Крещейки в агония, Бойл замахна с тежкия клон като с бейзболна бухалка и удари Томас в гръдния кош.
Хоумрън.
Дъхът на Томас излезе от дробовете му, докато болка експлодира през тялото му. Краката му се отделиха от земята, приземявайки се на една страна, главата му силно се удари в земята. Зрението му се замъгли и въздухът му секна, в един момент виждаше демона, а в другия — не.
Томас мислеше за Изабел, нерационално — лицето й, усещането на дъха й върху гърлото му, аромата на кожата й. Боже и Богиньо, искаше Изабел сега.
Всичко, което имаше, беше тъмнина.
ОСЕМНАДЕСЕТ
— КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ СЛУЧИ? — ИЗАБЕЛ ТИЧАШЕ НАДОЛУ по стъпалата на Сборището, а босите й крака шляпаха по настилката.
Порив на студен утринен вятър духна под тениската и шортите, които носеше за спане, след като Джак Макалистър й беше детегледач… и понеже не искаше да влиза в бой с мечове гола, ако демонът се появеше посред нощ. Би било неприятно.
Някои от по-силните магьосници на Сборището помагаха на Адам и Томас, и двамата очевидно ранени, да влязат в къщата. Другите носеха висок мъж в безсъзнание, когото Изабел не можа да разпознае.
По дяволите, искаше да е сърдита на Томас, задето беше принудил Джак да остане при нея, но вместо това се боеше за него. И Томас, и Адам бяха с разкъсани дрехи. Кръв и мръсотия набраздяваха лицата и яките на ризите им. Синини разцъфваха навсякъде по двамата, а устната на Адам бе разцепена. Томас вървеше с отчетливо куцукане, подкрепян от едната страна от братовчед си Мика.
— Какво, по дяволите, се случи? — отново настоя да разбере тя, когато достигна пъстрата група.
— Не е ли очевидно? — отвърна й Мика. — Срещнали са демона и той е победил.
— Демонът не победи — каза Адам, сливайки думите. — Демонът не ни уби. Демонът изостави жертвата си. Значи… не е победил. — Той се заклатушка напред и едва не заби лицето си в стълбите — допълнително нараняване, от което нямаше нужда — преди двамата магьосника, които му помагаха да върви, да успеят да го хванат. — Обаче ни срита задниците.
— Жертва? — Думата я спря насред крачката й.
Томас улови погледа на Изабел. Сега тя видя, че и неговата устна бе разцепена. Кръв покриваше дясната страна на лицето му.
— Демонът не взе Джейк, така че не е победил.
— Какво? Кой, по дяволите, е Джейк?
Томас посочи с глава към мъжа в безсъзнание, когото тъкмо вкарваха през входната врата на Сборището.