Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Лейди Хелън кимна към бележката:
— Мислиш ли, че това има нещо общо с нея?
— Все някак е замесена, ако е вярно предположението на Дебора, че е видяла именно Мик Камбри в коридора пред онзи апартамент. Но ако кафене „Талисман“ е в Нанрънел, явно Мик е работил върху това на местна почва.
— Местен източник? Местен убиец?
— Възможно. Но не задължително. Често е ходил до Лондон. Всички го потвърждават. Едва ли ще е трудно да бъде проследен обратно до Корнуол, особено ако е пътувал с влак.
— Ако е имал местен източник на информация, той в момента може също да е в опасност.
— Ако статията е мотивът за убийството — каза Сейнт Джеймс и пъхна хартийката обратно в джоба си.
— Бих казала, че е по-вероятно другото — отмъщение, задето е прелъстил чужда жена. — Лейди Хелън сви по шосе „Ламорна“. То се издигаше под лек наклон покрай сгради с туристически апартаменти и бунгала и лъкатушеше, разкривайки гледката на яркосиньото море. — Това е по-вероятният мотив, като се има предвид какво знаем за Мик. Защото как би се чувствал един мъж, когато се натъкне на неопровержимо доказателство, че жената, която обича, се отдава на друг?
Сейнт Джеймс се извърна настрани и впери поглед във водата. Рибарска лодка се люшкаше към Нанрънел и даже от това разстояние се виждаха кошниците с крабове9, които висяха от двете й страни.
— Ще му се прииска да извърши убийство, предполагам — отвърна той. Почувства, че лейди Хелън го поглежда, за да разбере как е приел думите й. Сега сигурно щеше да се опита да каже нещо, за да изглади неудобния момент. Но Сейнт Джеймс предпочиташе да остави нещата така и й го показа, като рече: — Колкото до другото, Хелън. За онова, което ме попита за нас, как съм се чувствал, когато с теб бяхме гаджета… Разбира се, че не. Знаеш това. Надявам се винаги да си го знаела.
— Не съм идвал тук от няколко години — рече Линли, докато двамата със Сейнт Джеймс минаваха през портата на Хауенстоу и започваха да се спускат през горичката. — Един господ знае в какво състояние ще я намерим, ако не е разрушена изцяло. Нали знаеш как е. Няколко сезона да се изостави и покривите хлътват, гредите започват да гният, а подовете се разпадат. Бях изненадан, когато разбрах, че още не се е срутила.
Знаеше, че в момента просто се старае да поддържа разговора с надеждата да държи настрана многото спомени, които само чакаха да го връхлетят — спомени, дълбоко свързани с мелницата и с една част от живота му, от която беше избягал с твърдата клетва никога повече да не мисли за нея. Дори и сега, докато наближаваха сградата и виждаха покрива й между дърветата, чувстваше първия колеблив прилив на спомени: само образа на майка си, която крачеше през гората. Но знаеше, че тя е просто илюзия, която се опитва да пробие предпазната му броня. Линли я прогони, като се поспря на пътеката и запали бавно цигара.
— Идвахме насам вчера — отговаряше в този момент Сейнт Джеймс. Продължи напред няколко крачки, но се спря, когато видя, че Линли е изостанал. — Колелото е обрасло, знаеш ли това?
— Не съм изненадан. Доколкото си спомням, това винаги е било проблем.
Линли пушеше замислено и реалното усещане на цигарата между пръстите му харесваше. Наслаждаваше се на острия мирис на тютюн и на факта, че цигарата му дава възможност да се съсредоточи върху нещо повече от необходимото.
— И Джаспър мисли, че някой използва мелницата? За какво? Да нощува?
— Не пожела да каже.
Сейнт Джеймс кимна замислено и продължи. Тъй като повече не бе в състояние да избягва спомените с лениви разговори, пушене или каквато и да е форма на отлагане, Линли го последва.
Странно, но откри, че мелницата не се е променила много от последния път. Някой като че ли се грижеше за нея. Външните стени имаха нужда, от боядисване — на някои места варта се беше изтъркала до самия камък — и повече от дървенията й се беше нацепила, но покривът си стоеше цял. Ако не се смяташе единственият прозорец на горния етаж, останал без стъкло, сградата изглеждаше достатъчно здрава, за да издържи още сто години.
Двамата мъже изкачиха старите каменни стъпала. Краката им се хлъзгаха в плитките вдлъбнатини, които говореха за хилядите влизания и излизания по времето, когато мелницата е била действаща. Останала без боя и обрулена от бурите, вратата висеше полуотворена. Дървото се беше изметнало от сезонните дъждове, така че вече не можеше да се затвори добре. Когато Линли я бутна, тя изскърца пронизително.
9
Големи морски раци. — Б.пр.