Безсънна (Търсачът в дълбините)

Внезапно Орион отмести поглед от нейния и започна да се оглежда наоколо напрегнато, сякаш чу нещо.

— Какво? — попита Хелън. Хвърли поглед над рамото му, но не видя нищо.

— Нищо. Хайде — каза Орион смутено. Дръпна я за ръката, подтиквайки я да върви нататък.

— Хей, защо се разбърза? Видя ли нещо? — попита Хелън, като подтичваше редом с Орион, но той мълчеше. Виж, просто ми кажи дали има хищни зъби, става ли?

— Чу ли за някаква кражба в „Гети“? — попита той напълно неочаквано.

— А, да — каза Хелън, изненадана, че той внезапно смени темата. — Мислиш ли, че има нещо общо с това, което видя току-що?

— Не знам какво съм видял, но независимо от това, стояхме твърде дълго на едно място — каза той раздразнено. — Не биваше да позволявам това да се случи. Не мога да повярвам, че…

Хелън го зачака да си довърши изречението, но той не го направи. Вместо това продължи да се мръщи, сякаш нещо не беше наред, докато вървеше до нея. Хелън непрекъснато се оглеждаше наоколо, но не виждаше, нито чуваше никаква заплаха.

Дребните кости, осеяли земята, същите, които Хелън така небрежно бе подритвала по-рано, ставаха по-големи на всеки няколко крачки. Когато тя и Орион изминаха няколко метра, скелетите увеличиха размерите си — първо бяха колкото мишки, после — колкото котки, после — с размерите на слонове. Скоро се лутаха сред скелети, многократно по-едри от този на който и да било динозавър. Когато погледна нагоре към масивните калцирани скелети, стърчащи от земята, Хелън изпита чувството, че двамата с Орион вървят през гора от кости.

Извити ребра се извисяваха над тях, като колоните на готическа катедрала. Неравни стави, покрити с разклонени колонии от мъртви и прашни лишеи, лежаха като масивни скални блокове на пътя им. Хелън забеляза, че множество различни анатомии бяха разбъркани, сякаш стотици същества с размерите на небостъргачи бяха умрели, натрупани едни върху други. Мащабът беше толкова увеличен, сякаш гледаше през микроскоп. От нейната перспектива, всяка пора в огромните като секвои кости беше толкова голяма, че те изглеждаха като направени от пластове дантела. Тя прокара ръка по една от решетестите повърхности и хвърли поглед към Орион.

— Знаеш ли какви са били тези създания? — прошепна тя. Орион сведе очи и преглътна.

— Ледените Гиганти. Чел съм истории за това, но никога не съм вярвал, че е истина. Това е прокълнато място, Хелън.

— Какво се е случило тук? — прошепна тя, толкова изпълнена със страхопочитание от видяното, колкото и от емоционалната реакция на Орион.

— Това е цяло бойно поле, пренесено направо в Подземния свят. Това може да се случи само когато всички войници се бият до смърт. Ледените Гиганти вече са изчезнали — каза той с безнадежден монотонен глас, който бе толкова нетипичен за него. — Сънувах кошмари за едно друго полесражение като това, пренесено в Подземния свят. Само че, вместо на Ледени гиганти, всички кости принадлежаха на Потомци.