Лавандулови нощи

Корин от душа и сърце се радваше за новия живот на малката си сестра, Матилд също се радваше, макар и не от душа и сърце. На двамата само им беше мъчно, че рано или късно Жозефин ще вземе и Лоран от „Ринкинкин“, макар досега нещата да се проточиха повече от първоначално предвиденото. Те подозираха, че Лоран не се вписва така идеално и лесно в новия живот на Жозефин, както тя си мислеше. А може и да се страхуваше, че момчето ще усложни отношенията й с Джон Д., нейния нов любовник.

Джон Д. Кенеди, рус, загорял от слънцето, широкоплещест, приличаше на рекламно лице на някакъв американски марков продукт.

Корин беше виждал този човек само веднъж, когато Жозефин дойде с него в „Ринкинкин“ и, изпълнена със собственическа гордост, го представи като свой бъдещ съпруг. Останалите от семейството не споделяха възторга й. Френският му беше отчайващ, а обноските му — не много по-добри.

Джон Д. окачествил гозбите на Матилд като „скромно селско ястие“, къщата — като „оригинална“ и „прелестно старомодна“, санитарните съоръжения — като смешни, а Лоран — като „забавен малчуган“. И цяла вечер ги отегчаваше със самохвални анекдоти за работата си като преуспял хотелиер. Всъщност не той, а баща му беше собственикът на онази огромна, знаменита хотелска верига, на която той дължеше несметното си богатство.

Жозефин се беше запознала с него в Париж, на партито на една приятелка американка, където Джон Д. бил по работа, изпратен от баща си. И той като нея бил разведен, двете му деца живеели при бившата му съпруга в Ню Йорк, последното му гадже било модел и току-що се разделили заради един известен моделиер. Макар че междувременно се оказало, че моделиерът е гей и бившето гадже искало да се върне при него, Джон Д. бил напълно покорен от чара на брюнетката Жозефин. Откакто я видял за първи път, не го напускала мисълта, че е спечели шестица от тотото.

На нея й беше все едно, че семейството й не харесва Джон Д., както й беше все едно и че Джон Д. не харесва семейството й.

— Те са толкова… примитивни — беше казал той, макар че Матилд бе достатъчно близко, за да го чуе, и английският й беше достатъчно добър, за да разбере всичко. — Като гледа човек сестра ти, неволно се пита дали си бръсне мишниците.

Въпреки това Корин и Матилд бяха благодарни на несимпатичния американец, че ги освободи от присъствието на Жозефин в „Ринкинкин“.

Колкото до госпожа Сесил, каквото и да мислеше за най-малкото си дете и за неговите авантюри, запазваше го за себе си.

Жената на Корин Катрин харесваше Жозефин, все казваше, че под повърхността не се крие нищо друго, освен една нещастна жена, жадна за любов и разбиране.

— Тя получава точно толкова любов и разбиране, колкото и ние — се беше опитал да й обясни Корин. — Сигурно има нещо в гените й, което я прави алчна, егоистична и безцеремонна.