Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
А Катрин беше отвърнала:
— По принцип всички сме алчни, егоистични и безцеремонни. Жозефин поне не си прави труда да го прикрива.
Мадлен, приятелката на Жозефин от детинство, веднъж беше казала нещо подобно:
— Жозефин никога не е криела, че е алчна гадина. Това по някакъв странен начин се харесва на мъжете. Най-вече на богатите.
— Наистина ли не можете да я попитате? — Изабел изгледа всички поред. — За толкова богат човек един милион франка не са никак много. А може и да се зарадва от възможността да помогне на семейството на бъдещата си съпруга.
Никой не отговори.
Накрая госпожа Сесил каза:
— Всъщност идеята никак не е лоша. Когато Жозефин и… бъдещият й съпруг дойдат тук през юни, ще ги попитаме.
— Защо имам натрапчивото чувство, че ще кажат „не“? — промърмори Матилд.
Корин се беше навел над бележките на Изабел.
— Страхотни идеи, Изабел. Най-много ми харесват цифрите под ей онази дебела черта.
— Да. И всички те са реалистични — каза не без гордост Изабел. — Тази плантация изобщо е златна мина. Ако успеете да се сдобиете с един милион франка, всички ще живеете от нея, при това доста добре.
Златна мина — това звучеше многообещаващо. Много по-добре от: "През декември окончателно ще загубите „Ринкинкин“. Само от този един милион франка зависеше нещата да се обърнат към добро. Както госпожа Сесил, така и Матилд решиха да бъдат много мили с Жозефин, когато дойде на гости през юни. Никоя от тях нямаше да прави скандали за Лоран, нямаше да се връщат към стари истории и, да, нито намек за лошите обноски на Джон Д. Важното е да получат този един милион франка.
Корин не споделяше оптимизма на майка си и сестра си. Щеше да е цяло чудо Жозефин да им помогне. По-добре беше да помислят за други източници на парите.
Той въздъхна. Като че ли през последните години не беше мислил достатъчно откъде да намери пари. Отново погледна в бележките на Изабел. Някои от идеите й му се струваха наистина гениални. И беше по-добре осведомена от него. Той например не знаеше, че общината отпуска помощи за работни места или че дори разходите по конете могат да минат за фирмени разходи.
— Един милион франка — мърмореше той.
Изабел имаше право, това не бяха толкова много пари. Когато работеше като архитект, това беше годишният му доход, поне при силна година. Жалко, че нищо не беше спестил. Двамата с Катрин винаги бяха харчили с пълни шепи. Луксозни екскурзии, скъпо обзавеждане на жилището, дори си бяха позволили вътрешен архитект — парите изтичаха като реки и нищо не оставаше настрана.
Грижите, изписани по лицето на Корин, накараха сърцето на Изабел да се свие. Тя сложи ръката си върху неговата и каза боязливо:
— Имам някакви спестявания, а в края на годината изтича договорът ми за спестяване за строеж. Разбира се, не е милион, но ще стигне за удължаване с още няколко месеца…
Корин неволно свъси вежди.
— Какви ги говориш? Как ще вземаме пари от теб!
— Защо не?
— Защо не? — изимитира я той.
Изабел прехапа устни. Знаеше, че няма да приемат пари от нея, все пак за тях тя си оставаше чужда.
„Креватно зайче“, беше казала днес на обед Мадлен. Думите й бяха като остри зъби и на Изабел още й се гадеше от тях, независимо дали искаше, или не. Разбира се, че човек не може да приеме пари от едно креватно зайче.
Тя отмести ръката си и заби тъжно поглед в плота на масата.
— Мисля, че всички се нуждаем от още малко винце — каза госпожа Сесил насред неприятното мълчание. — Хубавото е, че имаме в избата цял куп бутилки, и то въпреки че сме банкрутирали.
— Добре, да отворим още една бутилка „Кот вароа“ — съгласи се Корин, макар да предпочиташе да се оттегли с Изабел в крилото за гости.
Тя сякаш много повече от него се тревожеше за тяхната беднотия. Колко трогателно, че е готова да изпразни джобовете си заради „Ринкинкин“, но Изабел трябваше да разбере, че на него му е невъзможно да приеме пари от нея!
Корин отново потърси под масата ръката й и безкрайно му олекна, когато тя отвърна на стискането му.
На следващия следобед, за голяма изненада на Корин, Мадлен застана пред него, обута с ботушите си за езда, сякаш нищо не се е случило предишната събота.
— Здравей, скъпа — смая се той.