Фурията на Академа

– Мога ли да те попитам нещо? – рече Исана.

– Разбира се.

– Там, на площадката за кацане, как се досети, че онзи мъж е убиец?

– Заради кръвта по туниката му – отговори Сирай.

– Не разбирам.

Дребната куртизанка вдигна ръка и се докосна отстрани, някъде под мишницата.

– Тук имаше кървави петна. – Тя погледна Исана. – Най-вероятно резултат от забиването на нож в сърцето, между ребрата и през белия дроб. Това е най-сигурният начин да се убие човек безшумно.

Исана изгледа Сирай продължително, после възкликна:

– О!

– Ако не се направи както трябва – продължи да обяснява куртизанката спокойно, – ще има много кръв. Явно на убиеца му се е наложило да нанесе още един удар, за да довърши докера, чиято туника е откраднал. По плата надолу се точеше кърваво петно и това ме накара да погледна човека отново. Извадихме късмет.

– Загинал е човек, за да може някой да опита да ме убие – каза Исана. – За какъв късмет говориш?

Сирай повдигна едното си рамо.

– Та нали не си го убила ти, скъпа? Извадихме късмет, че убиецът не беше много опитен и бързаше.

– Какво имаш предвид?

– Отишъл е твърде далеч, за да се сдобие с туника, с която да се дегизира. Ако е имал време да планира всичко, тогава не би рискувал мисията си, извършвайки ненужно убийство, и не би се появил пред нас с туника, изцапана с кръв. Тези действия са намалили шансовете му да остане незабелязан. Ако беше по-възрастен и опитен, не би допуснал такова нещо. Също така ни провървя, че беше ранен.

– Откъде знаеш?

– Той беше десняк. А хвърли ножа с лявата си ръка.

Исана се намръщи и каза:

– Кървавото петно беше от дясната страна на туниката.

– Точно така. Убиецът се е приближил към докера изотзад и го е ударил с нож, който е държал в дясната си ръка. Знаем, че не е пос­тигнал успех от първия опит. Докерът вероятно е бил призовател на земя. Логично е да се предположи, че е нанесъл ответен удар с призователската си способност – най-вероятно това е било удар назад с дясната му ръка или лакът, срещнал в движение ръката на убиеца.

Исана погледна надолу към Сирай. Спокойният и делови тон, с който куртизанката обсъждаше внимателно планираното насилие и убийството, я плашеше. Тя се почувства зле и отново седна при фонтана. Хора с възможности и изпълнени с решителност се опитваха да отнемат живота ѝ, а единствената ѝ защитница беше крехка на вид жена с голямо деколте на копринената си рокля.

Сирай отпи отново от виното си.

– Ако беше успял да се доближи повече до нас, преди да го видя, или ако беше хвърлил ножа с дясната си ръка, сега щеше да си мъртва, холтър.

– Да ни пазят великите фурии – прошепна Исана. – Племенникът ми. Как мислиш, в опасност ли е?

– Няма никакви признаци, че е заплашен, а във вътрешността на Цитаделата е в не по-голяма опасност, отколкото навсякъде другаде в държавата. – Сирай положи длан върху ръката на Исана. – Търпение. Щом успеем да се свържем с Гай, той ще защити семейството ти. Има всички основания да го направи.