Тайният портал

— За съжаление, в момента нямам време, Джордж. Ъъъ, сър.

— Наричайте ме Джордж, настоявам.

— Нямам нищо против. — Повдигнах полите на роклята си и се затичах, като по този начин му се изплъзнах. В съседната стая видях как Режди тъкмо излизаше на терасата през един отворен френски прозорец и изчезна от полезрението ми. Без да се колебая, го последвах в градината по една чакълеста алея, осветена от фенери. Тук и там стояха групички хора и разговаряха помежду си, основно мъже, които пушеха пури и ми отправяха изумени погледи, когато профучавах покрай тях.

— Реджи! — извиках, но той вече се бе отклонил надясно в храстите. Следвах го припряно по петите — и при един птичи дрян за малко да се блъсна в него, тъй като изведнъж се бе заковал на мястото си. Зяпнах покрай него към сцена, която въпреки оскъдното осветление прекрасно се виждаше. До една леха с рози Себастиано се суетеше около Ифи, която стоеше пред него с разголени гърди, а роклята й се бе смъкнала около кръста.

Челюстта ми увисна. В мен се надигна оглушителен вик, но не успях да издам и стон.

— Ифи! — извика Реджи. — Какво правиш?

Себастиано отпусна ръце, сякаш се беше опарил.

— Не е това, което изглежда — произнесе най-изтърканото извинение на всички времена. — Само исках да й помогна да вдигне роклята си. Закопчалката й се отвори.

Поех си дълбоко въздух. Един път, втори, а после и още веднъж, прозвуча почти като задъхано дишане. Усещах как пулсът тупти в гърлото ми.

Успокой се! — заповядах си. —Мисли трезво!

Но не можех да престана да се чувствам като прегрял, надут с чиста ярост балон. И тогава видях лицето на Себастиано. Може да застане гола пред мен и пак няма да ме заинтригува! Съвсем ясно си спомнях всяка негова дума. И изведнъж отново можех да мисля трезво и да дишам спокойно.

Той наистина не беше от типа, който би сторил подобно нещо. Макар и от време на време да ревнувах, знаех, че за това нямам никакво основание. Освен това изражението на Ифи бе достатъчно красноречиво — смесица от самоувереност и триумф. Което изясняваше всичко. Тя бе примамила Себастиано в храстите и бе свалила роклята си. Разбира се, преди това се бе погрижила Реджи да се появи в подходящия момент.

Зад нас се приближаваше някой с вече познатите ми тежки стъпки. И съвсем вярно, беше Джордж, който пристигна тъкмо навреме, за да види как Ифи придърпва роклята над гърдите си и оправя прическата си, докато Себастиано стоеше до нея с обидено изражение.

— Ама че работа — рече графът слисано.

— Себастиан, очаквам незабавно обяснение — каза Реджи, като ни най-малко не прозвуча нелюбезно.

— Нали току-що обясних. Закопчалката на роклята й се отвори и аз й помагах отново да я закопчае.

— Шегуваш се.

— Ни най-малко — отвърна Себастиано ядосано. — И нека го изясним веднъж завинаги. Нямам никакви намерения относно братовчедка ти. Нито тези, за които в момента намекваш, нито каквито и да било други. Цялото внимание, което й обръщах, бе израз на любезност от моя страна. За мен тя е само една приятелка на сестра ми, нищо повече. Ифигения, в случай че погрешно си изтълкувала нещата, много съжалявам.

Поех си дълбоко дъх. Най-сетне! Това никой не би го разбрал погрешно.

Но явно историята не беше приключила. Ифигения театрално изхлипа и закри лицето си с ръце. Графът запелтечи нещо под носа си, от което разбрах само „изключително фатална ситуация“ и „достойна жена, която сега е опозорена“.

— Знаеш, че това ще има последици — рече Реджиналд. Симпатичното му Кен лице бе добило студено изражение.

Себастиано се засмя невярващо.

— Това са глупости. Сега просто всички ще влезем вътре и ще забравим за случилото се.

— Това оскърбление не може да бъде забравено. Честта на братовчедка ми е заложена на карта. — Реджиналд извади една от ръкавиците си и я хвърли в краката на Себастиано.

— Утре сутринта в шест в Хайд Парк. — Той се обърна към Джордж. — Искаш ли да си му секундант?

— Аз… ъъъ… — избълва графът изплашено.

— Добре. Донеси пистолетите си. — Той обгърна с ръка все още хлипащата Ифи и я отведе.

— Какво каза Касълторп току-що? — попита объркан графът. — Не го разбрах. Май спомена пистолети? В Хайд Парк? Да не би да става дума за дуел? Но разбира се, това трябва да е, тъй като той хвърли ръкавицата си! — Джордж изпъна рамене и ме погледна, изпълнен с жертвоготовност. — Разбира се, че ще стана секундант на скъпия ви брат, лейди Ан!

— Мисля, че полудявам — казах уплашено. — Това явно бе суперномер.

Думите ми не бяха преобразувани.

Себастиано рязко ме погледна. Въпреки напрегнатата ситуация сега ни се предоставяше възможност, каквато чакахме през цялото време.

— Лодка, която може да се гмурка — каза на глас и веднага завъртя очи изнервено.

Вероятно се бе опитал да каже „подводница“. С това поне най-сетне беше доказано, че Джордж не беше пътуващ във времето. Но в следващия миг се приближи един гледащ сериозно млад мъж, от което се подразбираше, че междугалактическият преводач се бе включил заради него. Той се поклони кратко.

— Казвам се Рул и ме изпраща Касълторп. Аз съм неговият секундант.