Тайният портал

И за да не се случи това, този дебел, наконтен бъдещ крал до мен не биваше да пострада, без значение какво бе мнението ми за него.

Разказах му нещо, което бях прочела за Барбадос, и го украсих с измислено и много кърваво въстание на робите, което се бе разиграло на острова по време на моето детство.

— Те се нахвърлиха с техните мачете върху собствениците на плантации и надзирателите — продължих разказа си разсеяно, проточвайки врат и оглеждайки се за Себастиано. — Полетата със захарна тръстика се оцветиха в червено от кръвта на съсечените хора. Но стационираните в Бриджтаун войници изобщо не се церемониха с въстаниците, те ги нападнаха с мускети и кръвожадни кучета и обесиха на място всеки, когото хванеха. Въпреки това на няколко въстаници им се удаде да избягат, успяха да се доберат до планините и заживяха там в пещери.

Принц-регентът ме слушаше с ококорени очи и отворена уста.

— Какъв вълнуващ живот сте водили там на Антилите! А по-късно успяха ли да заловят размирниците?

— Да — отвърнах, унесена в мисли. — С изключение на двама. Един мъж и една жена. Жената бе робиня на жесток плантатор, но всъщност е била пленена принцеса от Конго. А мъжът бе смел черен воин от племето на Йоруба, който се влюбил в нея и затова организирал въстанието. Говори се, че и до днес живеят в джунглата, но някои твърдят, че двамата са откраднали лодка и са отплавали с нея до родната си Африка.

По дяволите, къде се беше дянал Себастиано? И Ифи бе изчезнала. Реджи също не го виждах никъде, въпреки че преди малко стоеше близо до музикантите.

Само графът бе все още в балната зала, и то в непосредствена близост — на не повече от пет метра, и се взираше в принц-регента с присвити очи. Върху иначе любезното му хамстерско лице бе изписана неприкрита жажда за убийство.

— С лодката? — с недоверие попита принц-регентът.

— Е, с лодка, която е ставала за презокеанско плаване. Но е напълно възможно двамата да са получили помощ по време на плаването си.

— Колко авантюристично! — извика принц-регентът въодушевено. — Защо никога не съм бил на Барбадос?

— Нямам представа — отвърнах.

— За разлика от мен по-малкият ми брат е голям пътешественик. Фреди е мореплавател, както сигурно знаете.

— Чух за това — измърморих любезно.

— Бил е извън пределите на цивилизацията. Но за съжаление, от много години е в чужбина. Тук почти никой вече не си спомня как изглежда. — Той се засмя добросърдечно и аз установих, че и зъбите му бяха изкуствени като косата му. — Наричайте ме Прини — заповяда ми изненадващо. — Всички мои приятели ме наричат така.

— С удоволствие, ваша све… ъъъ, Прини.

С периферното си зрение забелязах някакво движение. Беше графът, който спираловидно си беше пробил път, приближавайки се още повече, докато накрая не направи една голяма крачка и се спря точно срещу принц-регента.