Тайният портал

— Защо непрестанно танцуваш с нея? — изсъсках му, когато за минута останахме насаме.

— Нямам представа — отвърна той. — Тя спомена нещо за някаква си картичка за танци, в която ме е записала. Явно това се определя предварително от някого.

— Трябва да престанеш — казах възможно най-категорично.

— Ана, аз само танцувам с нея, нищо повече. Нали целият град ни гледа.

— Именно заради това.

Имах лошо предчувствие за цялата тази история, което в никакъв случай не се дължеше единствено на ревността ми. Когато малко по-късно Ифи се появи със зачервени бузи, й поисках обяснение.

— Не танцуваш ли прекалено често с брат ми? — осведомих се, трудно овладявайки гласа си.

Със засрамено изражение, тя си повя въздух с ветрилото.

— Е, да. За да съм искрена… аз и брат ти, всички ни смятат за почти сгодени. В този случай не се гледа толкова строго на правилата.

— Какво? — извиках.

Няколко глави се завъртяха в нашата посока и Ифи набързо ме издърпа в едно съседно помещение.

— Не викай толкова силно. Когато някоя млада дама повиши глас, това се смята за просташко.

— Той споменавал ли е нещо за сгодяване? — извиках, игнорирайки забележката й.

Тя се изчерви, усмихвайки се.

— Ан, не може да ти е убягнало колко добре си подхождаме с брат ти. Той със сигурност съвсем скоро ще помоли Реджи за ръката ми.

— Откъде ти хрумна това? — попитах потресена.

— Една жена чувства подобно нещо — отвърна, след което погледна през рамо. — О, Прини дойде! — Тя ме хвана за ръка и ме задърпа обратно към балната зала. — Ела! Трябва да се възползваме от възможността! Непременно трябва да се запознаеш с него!

Все още тотално шокирана, се оставих да ме издърпа в голямата зала, където вече някои от гостите се бяха насъбрали около принц-регента, измежду които графиня Джързи, на която той тъкмо галантно целуваше ръката.

— Нейната свекърва имаше афера с него — довери ми шепнешком Ифи. — Дълго време тя беше негова предпочитана метреса.

Това ми беше напълно безразлично. Дори и за принц-регента не давах и пет пари. Той представляваше просто един дебел петдесетина годишен тип, който се беше накиприл като оперетен изпълнител. Върху брокатената му жилетка се мъдреха толкова много златни верижки, скъпоценни игли и ордени, а неестествено гъстите къдрици върху главата му, без съмнение, бяха перука. Нямах желание да се запознавам с него, а вместо това да отида при Себастиано и да го информирам за предстоящия му годеж. Защо само не ме беше послушал! Крайно време беше да обясни на Ифи, че не може да го има.

Къде се беше покрил? Докато се оглеждах наоколо за него, бях избутана от Ифи в кръга, който се беше образувал около принц-регента, и докато се усетя, графинята се зае да ме представи.

— Прини, това е най-новата ни дебютантка, лейди Ан, сестрата на младия Фоскари.

— О, виконтът от Барбадос, с когото вече се срещнах при „Джаксънс“. А неговата малка сестра действително е очарователно създание!