Тайният портал

— Не — отвърна Себастиано. — Всичко е съвсем реално.

Аз потупах Сизифус и той действително се усещаше много реален, а и приятелското му изджафкване прозвуча истинско.

— Но нали Хосе каза, че играта е приключила — изтъкнах аз.

— Изглежда, че някой е започнал нова игра. Но на друго ниво. И с променени правила.

И в мен се породи подобно подозрение. Но ме притесняваше и едно друго несъответствие и когато Джери се появи от аптеката, поисках подробно обяснение.

— Джери, щом си тук от три години, значи, трябва да си бил тук и когато пристигнахме в Лондон преди скока ни в миналото. Но ти не беше тук, а в осемнайсети век! Как можеше да си едновременно и в двете времена? — И за всеки случай добавих: — И в никакъв случай не ми пробутвай онази глупост заСложната област на парадоксите.

— Хм, това е частта, която и аз все още не съм разбрал добре — призна Джери. — Специално записах един курс по физика в колежа, но явно ще отнеме известно време, докато го зацепя. Както и да е, трябва да тръгваме. Хосе вече ви очаква.

— Къде ни очаква? — попита Себастиано. Той се правеше на непукист, но аз го познавах добре и усещах вълнението му. — Или е по-добре да попитам: кога?

— Ама нали вече ви казах преди малко. — Джери ни се ухили. — Но разбира се, всичко е доброволно. Можете и да откажете.

— О… ами… — Разменихме глуповати погледи със Себастиано.

— Най-добре първо го обсъдете помежду си. През това време ще взема за всички ни по един донът.

Той се отдалечи бавно, млад червенокос мъж в лежерни дрехи, за който никой не би предположил, че идва от миналото.