Тайният портал

— Има свидетели — продумах.

— Рул? Той избяга, когато любовникът ти бе повален. Дуелите са забранени, а този тип е алергичен към неприятностите. А за Джордж ще се погрижа, точно както и за теб.

— Ще те убия! — извика Себастиано. — Пусни я, свиня такава! — Той опита да се надигне, но нямаше достатъчно сили и отново падна на една страна.

Реджиналд се засмя подигравателно и издърпа предпазителя на пистолета.

— Джордж! — изкрещях аз. — Направи нещо! Не стой просто така! Помогни ми!

С виковете ми целях просто да разсея Реджиналд, тъй като Себастиано бе започнал да пълзи към него. Дълго можехме да чакаме за помощ от графа. Ако някога съм виждал човек, който да е напълнил догоре гащите от страх, то това беше именно Джордж. Всичко, за което бе имал сили до този момент, бе да отстъпи няколко крачки назад и да се огледа наоколо за помощ.

С всички сили настъпих Реджиналд по крака с десния ток на обувката ми. Той изпъшка, но не ме пусна. Следващата стъпка бе да му забия лакътя си между ребрата, но той безпощадно стискаше ръцете ми. Когато нещата опираха до физическа сила, за съжаление, мъжете имаха надмощие над жените. Замахнах с глава назад към брадичката му, но явно знаеше за този трик, защото не успях да го улуча.

И тогава се прицели в Себастиано и натисна спусъка.

— Не! — Викът ми прозвуча едновременно с изщракването на спусъка.

Но барутът явно се бе намокрил в тревата. Ругаейки, Реджиналд захвърли пистолета и вече се канеше да се наведе за другия, когато междувременно Себастиано се бе приближил достатъчно. Той протегна здравата си ръка и сграбчи втория пистолет за дуели, преди Реджиналд да е успял да го докопа. След което мълниеносно се извъртя по гръб, дръпна спусъка и се прицели.

Реджиналд веднага схвана, че е загубил, и започна да отстъпва. Но продължаваше да ме държи в хватката си и ме задърпа със себе си, така че да му осигуря прикритие. След като ме бе влачил около десетина метра, ме блъсна силно в едно дърво и удари главата ми в дънера му.

— Мръсница, ще си платиш за това — каза разгневено.

Той ме удари брутално в корема и започна да ме души. Не ми достигаше въздух, но в същото време бях напомпана от адреналина и смъртния страх, затова продължих да се боря с всичка сила. Без да се колебая, забих юмрука си в носа му, мълниеносно и косо отдолу, точно както ни бе показано в курса по самозащита в училище. И бях възнаградена със задоволително изпукване. Сега идваше ред на удара с коляно в чувствителните мъжки части, но в същия момент прозвуча тропот от конски копита. По близката пътека се зададоха двама ездачи и Реджиналд предпочете да напусне бойното поле, преди да сме привлекли вниманието им. В рамките на няколко секунди той изчезна в гъстата мъгла.