Тайният портал

В никакъв случай не ставаше дума за истинско парти, беше прекалено официално и скучно. Почти всички момичета бяха значително по-млади от мен и стояха наоколо в благопристойни пози, охранявани от стари дами в помпозни вечерни рокли. Мъжете бяха от различни възрастови групи, макар по-голямата част да бяха под трийсетте, и всички сходно облечени — тесни панталони до коленете, пищни шалчета, прически в стил „Брут“. Ако в момента не бяха заети с това, да зяпат момичетата или да ги канят на танц, висяха облегнати на стената с високомерно изражение или разговаряха на малки групички — например за двама ни със Себастиано, защото бяхме обект на безброй много любопитни погледи.

Музикантите свиреха мелодии за салонни танци, които звучаха по-скоро безрадостно, отколкото весело, което се отразяваше и върху движенията на танцуващите двойки. Няколко малки, изпълнени със сериозни изражения подскока бяха най-смелите им движения. Танцуваха се котильон и шотландски рил. Валсът и кадрилът набираха популярност, както ми бе казал мосю Мерийо, но в това отношение при Алмакс бяха малко поизостанали. Дамите, отговарящи за организирането на баловете и избора на танците, имаха консервативен вкус. Явно бяха и пестеливи, защото яденето, което бе сервирано с напредването на вечерта в съседните помещения, бе мизерно — състоеше се от изсъхнали сладкиши и безвкусни сандвичи. Напитките също не бяха на ниво, защото имаше само блудкава, хладка лимонада и чай.

Двамата със Себастиано изтанцувахме един котильон, защото донякъде го владеехме. Или поне така си мислех, но когато дойде ред на фигурата в кръг, когато за малко се сменяха танцовите партньори, някак си се загубих сред другите танцьори и изведнъж се озовах в другия край на салона. Себастиано изникна сякаш от нищото пред мен и ме хвана за ръка.

— Прави се, сякаш нищо не се е случило — прошепна той.

Усмихнах се ослепително наоколо.

— Прекалено късно — казах през зъби. — Всички видяха.

Това явно бе краят на положението ми в обществото. Според Ифи дамите организаторки не прощаваха издънки.

Но за мое изумление, се отнесоха към мен много благосклонно, или поне тази, с която Ифи ме запозна малко след това. Тя се казваше лейди Джързи и бе симпатична, окичена с много перли графиня в края на двайсетте.

— Така, значи вие сте от Антилите — каза тя любезно, след като Ифи ме представи. — Казват, че там е много топло.

— Топло и влажно, но има и много бури. Наричат се урагани и могат да предизвикат много големи приливни вълни, които често наводняват цели брегови ивици. — Междувременно бях почерпила малко допълнителна информация от Енциклопедия „Британика“.