Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
По-семплите къщи, които я заобикаляха, й бяха по-познати. Търговците и не толкова заможните семейства живееха в Северния квартал. Те имаха малко прислужници и за останалите неща се ползваха от услугите на занаятчиите. За двете години, откакто работеха тук, Джона и Ранел бяха събрали малка група от постоянни клиенти.
Сония погледна към околните прозорци, покрити с цветни паравани. Зад някои от тях се виждаха сенките на хора. Тя въздъхна при мисълта за клиентите, които чичо й и леля й бяха загубили, когато стражата ги беше изгонила от жилището им.
– Сега накъде?
Сери се усмихна.
– След мен.
Те продължиха да се придвижват през покривите. Крадците не успяваха да принудят всички граждани да слагат дървени мостове и въжета, както постъпваха с жителите на копторите. На Сери и Сония често им се налагаше да слизат до земята, когато достигнат до някоя улица. Из по-големите улици патрулираха стражници, така че двамата трябваше да изчакват служителите на реда да се отдалечат, преди да пресекат.
След час спряха за почивка и продължиха, когато тънкият резен на луната се показа над хоризонта. Сония следваше Сери мълчаливо, съсредоточена върху това къде стъпва в полумрака. Когато най-накрая спряха отново, я заля вълна от слабост и тя приседна със стон.
– Дано пристигнем по-скоро – каза Сония. – Вече съм на края на силите си.
– Близо сме – увери я Сери. – Ей там.
Прескочиха една стена и се озоваха в голяма, спретната градина. Дърветата бяха високи и симетрични. Сери я поведе в сенките на стената, която имаше вид сякаш продължава до безкрайност.
– Къде сме?
– Почакай, сега ще видиш.
Нещо закачи крака на Сония и тя залитна към едно дърво. Грубостта на кората му я изненада. Тя вдигна глава и се огледа. Около нея се виждаха безкрайни редици от дървета, застанали като часови. Изглеждаха странно и зловещо в тъмнината – гора от ноктести ръце.
„Гора? – Сония се намръщи, после почувства как се смразява. – В Северния квартал няма градини, а единствената гора в Имардин е...“
Сърцето й изведнъж се разтуптя. Тя се забърза след Сери и сграбчи ръката му.
– Хей! Какво правиш? – изстена тя. – Ние сме в Гилдията!
Зъбите му проблеснаха.
– Точно така.
Девойката се вторачи в него. На фона на обляната с лунна светлина гора той представляваше само черен силует и тя не можеше да види изражението му. Обзе я ужасно подозрение. Не, той не можеше... не беше способен... Не и Сери. Не, той никога не би я предал на магьосниците.
Тя почувства ръката му върху рамото си.
– Не се тревожи, Сония. Помисли. Къде са сега магьосниците? Вкопториге. Ти наистина си в по-голяма безопасност тук, отколкото там.
– Но... тук няма ли стража?
– Няколко души на портите, и това е всичко.
– Патрули?
– Не.
– А магическа бариера?
– Не. – Той тихо се засмя. – Предполагам, че мислят, че хората се страхуват от тях твърде много, за да се осмелят да проникнат тук.
– Откъде знаеш, че тук няма бариера и стражи?
Той се изкикоти.
– Вече съм бил тук.
Тя рязко си пое дъх.
– Защо?
– Когато реших, чу трябва да посетя всички важни места в града, се промъкнах тук и поразгледах. Не можах да повярвам колко лесно стана. Не се опитах да вляза в някоя от сградите, само наблюдавах магьосниците през прозорците.
Сония погледна недоверчиво към лицето му в сенките.
– Ти си шпионирал Гилдията?
– Разбира се. Наистина беше интересно. Имат места, където обучават новопостъпилите магьосници, и жилищни помещения. Когато бях тук последния път, видях как работят Лечителите. Това си струва да се види. Там имаше едно момче, на което цялото му лице беше нарязано. Когато Лечителят го докосна, всичките му рани изчезнаха. Изумително!
Той направи пауза и тя видя на слабата светлина, че лицето му се обръща към нея.
– Спомняш ли си как каза, че искаш някой да те научи как да използваш магията? Може би ако ги наблюдаваш, ще видиш неща, които ще ти помогнат да се научиш.
– Но... това е Гилдията, Сери.
Той сви рамене.
– Нямаше да те доведа тук, ако мислех, че има реална опасност, нали?
Сония поклати глава. Чувстваше се ужасно от това, че се бе усъмнила в него. Но ако той възнамеряваше да я предаде, щеше да остави магьосниците да я хванат в скривалището. Не, той никога нямаше да я предаде. Макар и обясненията му да бяха невероятни.