Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Не са им останали много сили — казах на Кара, когато Тутугу се приближи. Хенан креташе след него, без да се оплаква. В косата му още имаше засъхнала кал от момента, когато го бях съборил, докато тичаше да застане до дядо си.
Тутугу стигна до нас и вдигна брадвата си за поздрав. Острието ѝ беше тъмно от засъхнала кръв, а в жеста му личеше умора.
Снори сграбчи Хенан отзад за жакета, докато минаваше, вдигна го от земята и го метна с една ръка на рамото си.
— Можеш да се повозиш — каза той. — Безплатно.
Тутугу ме погледна.
— А Джал ще носи мен?
Засмях се неволно и го плеснах по рамото.
— Трябва да дойдеш във Вермилиън, Тут. Ще си изкарваш прехраната, като ловиш риба от моста, а вечер ще излизаш с мен да скандализираме благородниците. Ще ти хареса. Ако топлината не разтапя викингите.
Тутугу се ухили.
— Бойният вожд на ундоретите я е изтърпял.
— Е, даже Снори се попрепече малко по ръбчетата, макар че прекара повечето си време в хубава тъмна килия…
— Как… — Тутугу преглътна въпроса, спря и се втренчи напред.
Бяхме прехвърлили още една гънка на терена и на пътя ни се бе изпречила арка. От обветрен камък, висока колкото дърво, тясна и с дълбоко всечени руни. Кара избърза напред да огледа знаците.
— Да, хубаво нещо. — Минах през арката, пренебрегвайки предупредителното съскане на Кара. До голяма степен се бях надявал, макар и да не вярвах, да се озова на някое ново място, щом изляза от другата ѝ страна. Безопасно място. За жалост просто стигнах до тревата оттатък и погледнах назад към северняците. Внезапен порив на вятъра беше развял косите пред лицата им.
— Какво е това? — попитах.
— Нещо, в което да опрем гръб — каза Снори.
— Творение на маговете на развалата. — Кара се взря в руните. — Врата към други места. Но не ми е по силите да я отворя. А и най-вероятно онези места са по-лоши от това.
— Струва ми се, че всеки от тези магове на развалата би могъл да вземе трона на Империята и да подчини Стоте на волята си, щом магията им е толкова силна. — Проследих погледа ѝ нагоре по камъка. От моята страна също имаше изсечени руни. Някои ми напомняха за онези, които Мълчаливата сестра бе пуснала да пълзят по стените на операта, и изведнъж отново усетих ужасните виолетови пламъци, ушите ми се изпълниха с писъците на хората, оставени да изгорят.
— Хел ми е свидетел, те биха могли да завладеят целия свят с такава магия. — Тутугу опря гръб в камъка, свлече се надолу и седна в основата му. Снори свали Хенан от гърба си и вдигна брадвата, за да огледа острието.
— Маговете на развалата са обвързани с Колелото — каза Кара. — И с времето то прекършва всеки от тях. Силата им чезне бързо с отдалечаването от центъра. Не че много от тях имат волята да си тръгнат. Келем е единственият маг на развалата, успял да се измъкне наистина от това място. — Пръстите ѝ се плъзнаха по плитките и тя почна да откачва повечето от останалите там руни — подготвяше се за битката.
— Ти каза, че не ти е по силите да отвориш вратата… — Намръщих се срещу вьолвата, чието лице бе примирено и все пак свирепо. — Но до днес заклинанието, с което си призовавала змиите, само е разклащало тревата…
Тя вдигна очи към стоящия до нея Снори.
— Дай ми ключа — на този етап няма какво да губим… Ще се опитам да отворя пътя.
— Какво? — Той изгледа празното пространство между нас. — Това е арка. Няма ключалка.
Кара допря пълния си с руни ляв юмрук до един символ на лявата подпора, очите ѝ се присвиха съсредоточено, на устните ѝ трепна ехото на някаква вътрешна молитва. Тя мина от другата страна и удари по втори символ с десния си юмрук.
— Дай ми ключа. Мога да я задействам.
Снори я гледаше подозрително. Малко ме сгря мисълта, че не съм единственият, комуто не доверява дара на Локи.
— Напътствай ме — каза той.
Вьолвата го изгледа с присвити очи.
— Нямаме време за спорове. Просто…
— Покажи ми как и ще го направя. — Долавях ръмженето в гласа му. Това не подлежеше на обсъждане.
Кара хвърли поглед към близкото било, където скоро щяха да се появят хардасите.
— Според руните изглежда, че тази арка е била опит да се отворят врати към много места, където хората не би трябвало да ходят. Ето тук — тя посочи първия символ, който бе докоснала, — имаме светлина, а тук — мрак. За да прекосиш мили от този свят, трябва да минеш напряко през такива места.
— Отвори вратата към светлината — каза Снори.
— По дяволите! — Сега прозрях плана му: да пусне Баракел и неговата пасмина в Разделената империя. — Хвани пътя на мрака — Аслауг може да ни води!
— Не! — Може би за първи път, откакто се беше изправил срещу Свен Скършигребло, чух в гласа му истинска ярост. Около него грейна светъл ореол, обагрен в червенината на западното небе. — Няма да поемем по този път.