Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Той беше толкова добър човек, толкова честен и почтен, че да бъде с него създаваше у Доли усещането, че е спечелила някакво състезание. И като го видя тази вечер, издокаран с официалния си черен костюм, точно както му беше заръчала, направо ѝ се прииска да се провикне радостно. Наистина му стоеше превъзходно — ако не го познаваше, Доли щеше да го вземе за истински джентълмен. Извади от чантичката си червилото и огледалцето си, наведе се, за да улови малко лунна светлина, и подчерта извитите си като лък устни. Стисна устни като за целувка пред огледалцето, после го затвори.

Погледна към кафявото палто, на което в крайна сметка се беше спряла, питайки се смътно от какво ли са кожената яка и маншетите — предполагаше, че са от норка, но вероятно бяха от лисица. Не беше точно по последна мода — беше демоде най-малко с две десетилетия, — обаче заради войната това не бе толкова съществено. Пък и скъпите дрехи никога не излизат от мода. Така казваше лейди Гуендолин, а тя много разбираше от тези работи. Доли помириса ръкава. Мирисът на нафталин беше страшно силен, когато тя освободи палтото от гардеробната, обаче след това го окачваше на прозореца на банята, докато се къпе. А после го пръскаше с малко парфюм, колкото ѝ се откъснеше от сърцето, и сега положението наистина беше по-добро. Миризмата беше станала почти незабележима, особено на фона на общия мирис на изгоряло в лондонския въздух напоследък. Доли оправи колана, като се постара да скрие дупчицата от молец на кръста и леко се разклати. Беше толкова развълнувана, нервите ѝ бяха изопнати — нямаше търпение Джими да я види. Доли оправи диамантената брошка, която беше забола на меката кожена яка. Изпъна рамене и разроши къдриците, прихванати на тила ѝ. Пое си дълбоко въздух и излезе от сенките — принцеса, наследница, момиче, в чиито нозе лежеше целият свят.