Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Невероятно бързо тя и Тод се озоваха на вратата. Краката й отново се допряха до пода и тя се блъсна в резето на вратата към аварийния изход.
После въздъхна. Задави се. Задъха се. Повдигна й се.
Дрънчеше друга аларма. Но нейният звук се чуваше някъде далече.
Вятърът шибаше врата й. Бяха навън! Застанали на малък перваз. Ред стълби водеше надолу към училищния двор, и макар че всичко в главата й сякаш беше замъглено и пълно с дим, на Лус й се стори, че чува гласове някъде наблизо.
Върна се назад, за да се опита да открие какво се беше случило току-що. Как тя и Тод бяха успели да се промъкнат през най-плътната, най-черната, непробиваема сянка? И какво бе онова, което ги беше спасило? Лус почувства отсъствието му.
Почти й се искаше да се върне и да го потърси.
Но коридорът беше тъмен, а очите й още сълзяха, и тя вече не различаваше гърчещите се сенки. Може би си бяха отишли.
После се появи назъбена светлина, нещо, което приличаше на дървесен ствол с клони - не, на торс с издължени, широки крайници. Пулсиращ, почти виолетов стълб светлина, който кръжеше над тях. Това, по някакъв абсурден начин, накара Лус да се сети за Даниел. Привиждаха й се разни неща. Пое си дълбоко дъх и се опита да примигне, за да прогони от очите си сълзите, предизвикани от дима. Но светлината още беше там. Тя по-скоро усети, тколкото чу как тя я вика, как я успокоява, като приспивна песен насред военна зона.
Затова не видя задаващата се сянка.
Сянката се блъсна с всичка сила в нея и Тод, като разкъса хватката, в която се държаха, и подхвърли Лус във въздуха.
Тя се приземи на купчинка в подножието на стълбите. Мъчителен стон се откъсна от устните й.
В продължение на един дълъг миг главата й пулсираше. Никога не беше усещала толкова дълбока и изгаряща болка. Тя извика в нощта, сред сблъсъка на сянка и светлина отгоре над главата й.
Но после всичко случило се й дойде в повече, и Лус се предаде и затвори очи.
12. Паднали ангели - У плашена ли си? - попита Даниел. Беше наклонил глава настрани, лек ветрец рошеше русата му коса. Прегръщаше я, и макар да беше обгърнал кръста й в здрава хватка, усещането от допира беше леко и гладко, като от копринен шал. Самата тя беше сплела пръсти зад голия му врат.
Беше ли уплашена? Разбира се, че не. Та тя беше с Даниел. Най-сетне в обятията му. По-истинският въпрос, който се таеше някъде в ума й, беше: Трябваше ли да е уплашена? Не можеше да е сигурна. Дори не знаеше къде се намира.
Усещаше мирис на дъжд във въздуха, някъде наблизо. Но и двамата с Даниел бяха сухи. Усещаше как дълга бяла рокля се дипли надолу до глезените й. Дневната светлина почти беше угаснала. Лус усети как я пробожда съжаление, задето беше пропиляла залеза, сякаш можеше да направи нещо, за да го спре. По някакъв начин знаеше, че тези последни лъчи светлина бяха скъпоценни като последните капки мед в буркан.
- Ще останеш ли с мен? - попита тя. Гласът й беше едва доловим шепот, почти заглушен от нисък гръмотевичен тътен. Силен порив на вятъра се завихри около тях и блъсна косата на Лус в очите й. Даниел я обгърна по-здраво с ръце, докато можеше да смеси дъха си с неговия, можеше да усети мириса на кожата му върху своята.
- Завинаги - прошепна той в отговор. Сладкият звук на гласа му я изпълни.
От лявата страна на челото му имаше малка драскотина, но тя забрави за нея, когато Даниел обгърна бузата й с длан и придърпа лицето й по-близо. Тя наклони глава назад и почувства как цялото й тяло се отпуска с очакване.
Най-после, най-сетне, устните му се спуснаха върху нейните с настойчивост, която я остави без дъх. Той я целуна, сякаш му принадлежеше, така естествено, сякаш тя беше някаква отдавна изгубена частица от него, която най-сетне можеше да си възвърне.
После заваля дъждът. Той накваси косите им, започна да се стича надолу по лицата им и в устите им. Дъждът бе топъл и опияняващ, като самите целувки.
Лус протегна ръка зад гърба му да го придърпа по-плътно, и ръцете й се плъзнаха по нещо меко като кадифе. Тя прокара по него едната си ръка, после другата, като търсеше къде започва и къде свършва то, а после надзърна отвъд сияещото лице на Даниел.
Нещо се вееше зад него.
Криле. Лъскави и преливащи във всички цветове на дъгата, размахващи се бавно, без усилие, блеснали в дъжда. Беше ги виждала преди, или може би беше виждала някъде нещо, по-добно на тях.