Оковите на скръбта

Така и не се бе научил как да се слива с тълпата.

— Тези прозорци отварят ли се? — попита Уакс, като посочи към един от широките френски прозорци на луксозния хотелски апартамент, след което стъпи на един от диваните и се опита да го бутне навън.

— Преди се отваряха — отговори леля Джин. — Но вятърът ги караше да дрънчат, затова запечатахме бравите и уплътнихме рамките с боя. Не мога да понеса дори самата мисъл някой да…

Уакс бутна силно единия и го отвори, като счупи бравата, а от външната страна се разнесе остро изпукване, когато пластът боя се натроши и падна. Дървената рамка сигурно също се беше нацепила.

— Лорд Ладриан! — възкликна леля Джин.

— Ще платя за ремонта — каза той, като скочи от дивана. — Нужно ми е да може да се отваря за в случай, че ми се наложи да изскоча.

— Да изско…

— Аха! — възкликна Уейн и отвори най-долното шкафче под бара.

— Алкохол ли намери? — попита Мараси, която тъкмо минаваше покрай него.

— Фъстъци — поправи я той, изплю дъвката си и напъха шепа ядки в уста. — Не съм ял нищо, откак свих онея плодове от багажа на Стерис.

— Какви ги дрънкаш пък сега? — обади се Стерис от дивана, където тъкмо пишеше нещо в тефтера си.

— Оставих ти една от обувките си в замяна — каза Уейн, пъхна ръка в джоба на палтото си и извади другата. — И като стана дума за това — Джин, би ли ми дала шапката си срещу тази?

— Срещу обувката ви? — попита леля Джин и се обърна към него. Миг по-късно подскочи при изпращяването на следващия прозорец, който Уакс отвори насила.

— Да — потвърди Уейн. — И двете са части от облеклото, нали?

— Какво мога да направя с една мъжка обувка?

— Носи я следващия път, когато ти се наложи да си мъж — посъветва я Уейн. — Имаш много подходящо лице за това. И раменете ти си ги бива.

— Та аз…

— Не му обръщайте внимание, моля ви — каза Стерис, като стана и се приближи към двамата. — Ето, приготвила съм ви списък с възможните развития на събитията, които биха могли да се случат по време на престоя ни тук.

— Стерис… — обади се Уакс, като отвори третия, последен прозорец.

— Какво? — отвърна тя невъзмутимо. — Отказвам да оставя персонала ни неподготвен. Тяхната сигурност е наша грижа.

— Пожар? — прочете леля Джин от списъка с въпросителен тон. — Престрелки. Обири. Взимане на заложници. Взривове?

— Това последното никак не е честно — каза Уакс. — Повярвала си на Уейн.

— Нещата около теб наистина имат склонността да избухват по-често от обикновено, приятелю — заяви Уейн между хапките фъстъци. Хубави бяха. Доста добре осолени.

— За съжаление е прав — каза Стерис. — Вече съм изброила седемнадесет експлозии, свързани с дейността ти. Това е сериозна статистическа аномалия — дори в професия като твоята.