Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Подиграваш ли ми се? — нацупи се Ирина.
— Както винаги. — Наталия нежно целуна възпитаничката си. — Лека нощ, постлала съм ти в кабинета.
Глава 7
На сутринта Настя Каменская стигна до неутешителния извод, че колкото повече информация постъпва, толкова пообъркано става това на пръв поглед най-обикновено дело. Искаше й се да разбере главното: кой е бил истинският обект на престъплението, каква е била неговата цел — убийството на Тимур Инджия или отвличането на Яна Нилская. Без да изясни това, Настя не можеше целенасочено да гради версии и да обмисля план за работа по тяхната проверка: версиите ставаха прекалено много и мислите й се разпиляваха в различни посоки. Беше минала почти седмица от убийството, а яснота така и не настъпваше. На пръв поглед подхвърленото писмо и кутията с мъртвите насечени плъхове трябваше да наведат на мисълта, че цялата работа е не в Тимур, а в Яна, но нали същите тези факти можеха да се интерпретират и другояче: Яна е била свидетелка на убийството, можело е да види престъпника и сега я заплашват, за да мълчи, нищо да не си спомня и никого да не разпознава. Разбира се, в такава ситуация би било по-просто да убият и нея, а не да я отвличат и заплашват. Защо обаче не са я убили? Причините може да са всякакви! Може сред престъпниците (а сега, след разказите на Яна, стана очевидно, че те са неколцина) да се е намерил някой сантиментален, който не се е решил да поеме върху себе си греха за убийството на млада жена, майка на две малки деца, която с нищо не се е провинила пред криминалния свят. Тогава отново би трябвало да се върнат към версията, че главна цел е бил все пак шофьорът Тимур. Е, кой от двамата — Тимур или Яна? И ако е Яна, лично тя или като съпруга на Руслан Нилски? Или и двамата заедно, защото на престъпника му е било все едно кого ще убие, стига да затрудни работата на снимачната група, да провокира психологически, организационни и финансови проблеми, които в крайна сметка трябва да доведат до спиране на проекта? Въпросите са повече от отговорите. По-точно, има само въпроси, а отговорите са голям проблем.
— Юра, а чия беше идеята да закарате семейство Нилски да нощуват у Воронова? — внезапно попита Настя на закуска, докато бавно отпиваше от горещото сладко кафе. — Савенич е разговаряла с тях по телефона в твое присъствие, сигурно си чул нещо. Как ти се стори, а?
Коротков сбърчи чело, демонстрирайки усилена работа на паметта, като при това не забравяше планомерно да отхапва от огромния сандвич с омлет и маруля.
— Идеята определено не дойде от Ирина — най-сетне провъзгласи той, — защото на нея снощи изобщо не й се излизаше където и да било. Толкова приятно си седяхме с нея, вече започнахме да се отпускаме…
— Юрик, това са твоите лични емоции, а на мен ми трябват факти или най-малкото думите, които си чул. Между другото, защо не ядеш кашкавал? Нали обичаш?
— Ами не виждам да има на масата. — Коротков разпери ръце, от което омлетът едва не се хлъзна навън от хляба.
— В хладилника има.
— Но ти не си го извадила — свадливо промърмори Юра. — Аз не мога да се разпореждам в чужда къща, възпитанието не ми позволява.
— А да спиш в чужда къща можеш, нали? — ехидно запита Настя. — И то в присъствието на чужда жена. Големият джентълмен, хайде де. Тук не сервираме, на самообслужване сме. Благодари се, че ти приготвих омлет, и то само защото усвоявах това ястие, тъй да се каже, като тренировка. А за всичко останало — бъди така любезен да си го вършиш сам. И не се разсейвайте, драги господине, зададох ви въпрос.
— Да, въпрос… Ами какво да ти кажа, приятелко? Идеята според мен дойде от семейство Нилски. Чух Ирина да казва: „Добре, ще се обадя на Наташа, ако още не спи…“ Не е произнасяла никакви други думи, например „я да ви закарам у Воронова, да пренощувате там“.
— И толкоз? — Настя с подозрение погледна Коротков.
— Не съвсем, но… С една дума, сестро, докато ние с Ирина се приготвяхме и трескаво изскачахме навън, тя през цялото време мърмореше, че сигурно Янка е измислила всичко това да нощуват у Воронови. Тоест Ирина, кой знае защо, беше сигурна, че идеята е била на Яна, а не на Руслан.
— Защо? Тя не разясни ли тази своя мисъл?
— Не, просто мърмореше в пространството. От друга страна, какви други варианти можеше да има? Къде да отидат семейство Нилски, ако не у Воронова? У самата Ирина няма място за тях, а Воронова има апартамент с пет стаи за трима уши, там може да се настани цяла рота. Така че чиято и да била идеята, тя е била единствено възможната.