![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Пътувахме през сърцето на Кейп Триумф и аз се наклоних нетърпеливо към прозореца, попивайки с поглед подробности, които не бяха толкова очевидни през нощта. Обикновените магазини и заведения още бяха отворени, а хората, които се движеха по улиците, бяха заети с работа и банални всекидневни дела, а не с удоволствия и нощен живот. Въпреки това смесицата от обитатели на Кейп Триумф продължаваше да ме запленява. Една група мъже, пресичащи улицата недалеч от нашата карета, носеха маски и биещо на очи облекло, с връхни дрехи в ярки цветове и шапки с пера. Запитах се дали виждам прочутите пирати на града, но един малко по-подробен оглед ме накара да реша, че дори пиратите с вкус към драматичното все трябваше някак да си изцапат ръцете. Дрехите на тази група бяха безупречни, сякаш по тях никога нямаше да се появи дори намек за износване. Освен това мъжете до един бяха млади, почти отчаяно надяващи са да бъдат забелязани, докато вървяха наперено надолу по пътя. Това бяха онези, които искаха да бъдат пирати.
Събитието се провеждаше в голяма зала в далечния край на града. Пред главния й вход пристигаше и висшето общество на Кейп Триумф — не само кандидати за женитба, а също и онези, които искаха да видят и да бъдат видени. Нашите карети спряха отзад, за да можем да бъдем откарани до тайна врата и отведени до скрито място, където трябваше да изчакаме, далече от главната стая. Това предоставяше на мистрес Кълпепър и госпожица Брадли повече време да се суетят около нас, докато Джаспър даваше последни указания.
Седрик, изглеждащ великолепно в сивкавосин фрак, бавно се приближи и застана при Аделейд и мен, подхвърляйки от време на време по някой коментар, докато наблюдавахме оживлението в стаята. Обясни как кандидатите, интересуващи се от нас, ще трябва да разговарят с нашите „представители“, за да си уговорят танц за тази вечер. Това беше едновременно опит за организиране и начин да се гарантира, че високопоставените кандидати ще получат привилегировано отношение. Не се изненадах да чуя, че Седрик щеше да следи какво се записва в картичката с танцови ангажименти на Аделейд. Изненадах се обаче, когато посочи към Айана и каза, че тя ще отговаря за мен.
Тя стоеше в отсрещния край на залата и говореше с Чарлс. Облеклото й още се състоеше от пола панталон и блуза, но платът беше по-изискан, а украсата — по-изящна. Осъзнавайки, че би трябвало все още да не сме се срещали, се опитах да имитирам изненадата на Аделейд.
— Коя е тя? — попитах.
— Баланкуанка е. Изпълнява различни задачи по наша поръчка — каза Седрик.
Повече задачи, отколкото си представяш, помислих си.
Започнахме да влизаме в залата, преди да успея да говоря с нея. Беше по-официална, по-цивилизована версия на пристигането ни на доковете. Влизахме една по една, спирахме за миг, докато обявят пристигането ни, а после тръгвахме надолу по дълга пътека към подиум в отсрещния край на стаята. Аделейд задаваше темпото, по-елегантна и с по-горда осанка от всякога, държейки се така, сякаш изисканите зяпачи и богато украсената зала не представляваха за нея нищо особено. Гостите на празненството я изгледаха с почуда и благоговеен шепот.
Бях удостоена с малко повече шушукания и удивени погледи, отколкото получи тя, което не ме изненада. Онова, което ме изненада, беше, че аз също си заслужих изобилно възхищение. Нямаше злобни подмятания като на доковете. Толкова бях свикнала да бъда „сирминиканката“ и да бъда третирана като някакъв придатък към другите момичета, че ми се струваше странно да бъда смятана за равна на тях.
Е, някои мислеха, че съм равна на тях. Други… не чак толкова.
— Ти наистина ли се продаваш? — попита ме един мъж по време на първия ми валс.
Този избор на думи ме подразни и се опитах да остана любезно усмихната, докато съчинявах дипломатичен отговор:
— На разположение съм за женитба, стига бъдещият съпруг да може да плати договорната ми цена.
Той ме огледа скептично:
— О. Мислех си, че може би тримата Торн разширяват бизнеса си.
— Да го разширяват ли?
— Е. Никога преди не са водили сирминиканка. Защо да започват, когато сигурно има стотици осфридиански момичета, които с радост биха дошли? Помислих си, че навярно… ами, че поставянето ти при момичетата, които наистина са на разположение за женитба, може да е само за фасада. Че може би сега тримата Торн продават услуги на мъже, които не искат съпруга, но въпреки това, аа, се интересуват от женска компания. Има огромно търсене за това, знаете ли.