Конан Непобедимия [bg]

Аманар я изпревари и я грабна изпод пръстите й.

— Щом твоят приятел все още няма доверие в мен… — той бързо отпи по глътка от всичките три бокала. — Ето, видяхте, че не умрях. Защо ми е притрябвало да ви довеждам тук? Нима не можех да ви убия, когато се срещнахме в долината? Можех да заповядам на С’тара да ви избият й да ви погребат под скалите.

Карела изгледа гневно Конан, грабна чашата, отпи и гордо вдигна глава. Конан бавно вдигна втората чаша — ала не преди Аманар да посегне към своята — и отпи. Беше едно от онези силни, упоителни вина на Аквилония, достигащи баснословни цени далеч от тази западна страна.

— Освен това — тихо каза Аманар, — защо би ми хрумнало да сторя зло на Конан, крадеца от Кимерия, и на Карела — Червената каля?

Карела нададе страшен писък. Конан скочи с див рев и изтегли сабята си. Кристалната чаша падна на килима. Аманар въобще не трепна, само се обърна към Карела, която стискаше украсената си със скъпоценни камъни сабя и диво въртеше глава, като че търсеше нападатели, които трябвате да се появят всеки момент. Очите на мургавия мъж бяха полузатворени, скрити под тежките му клепачи. Той дълбоко пое въздух, сякаш се опитваше да вдиша нейния аромат. Музикантите продължаваха да свирят, без да обръщат внимание на случилото се, без да вдигат очи от пода.

— Да — измърмори Аманар и се облегна на стола, изглеждаше изненадан, че вижда сабята на Конан. — Нима имаш нужда от това? Тук съм само аз и едва ли мога да се бия срещу теб с моя жезъл. — Той протегна жезъла и потупа с него оръжието на Конан. — Махни това и седни. Не си застрашен от нищо.

— Ще остана прав — мрачно каза Конан, — докато не ми отговориш на няколко въпроса.

— Конан имаше право — прошепна Карела. — Ти си магьосник.

Аманар разпери ръце.

— Да, аз наистина съм онова, което някои хора наричат „магьосник“. Но предпочитам да мисля за себе си като за човек, който търси истината, който иска да даде на света по-добър начин на живот. — Той изглеждаше удовлетворен от думите си. — Да, по-добър начин на живот.

— А какво искаш от нас? — каза тя и здраво стисна сабята си. — Защо ни доведе тук?

— Искам да ви направя едно предложение. — Магьосникът попипа златния си жезъл и се усмихна. Карела се поколеба, след това рязко прибра сабята си и седна.

— Преди да сложа оръжието в ножницата — каза Конан, — искам да ми кажеш следното: ти знаеш нашите имена. Какво още знаеш?

Аманар, изглежда, се замисли, преди да отговори.

— Съвсем случайно, докато издирвах имената ви, разбрах, че търсите пет танцьорки и пет медальона. След като поразрових още малко, узнах, че всички те са откраднати от палата на Тиридатес, краля на Замора. Защо ги търсите, по-точно защо именно в Кезанкианските планини сте дошли да ги търсите, е нещо, което не успях да узная. — Усмивката му беше блага и Конан долови, че върху лицето на Карела се появява съмнение.