Кралица на въздух и мрак [bg]

Бяха седнали върху една от дългите маси в библиотеката, а между тях имаше катинар и купчинка кламери. Кит простена.

— Не ми казвай, че не знаеш какво е кламер.

Дру придоби възмутено изражение.

— Естествено, че знам. Ето това. — Тя заби пръст в кламерите. — Но какво ще направим?

— Ще ти покажа. Вземи един кламер. — Тя го стори. — Извий го Г-образно. Правата част е отгоре. Да, добре.

Лицето на Дру беше изкривено от концентрация. Носеше черна тениска, на която беше нарисуван напукан надгробен камък и пишеше ОТ ОТВЪДНОТО.

Кит взе друг кламер и го изпъна.

— Това е шперцът — каза. — Ти държиш напъвача.

— Окей. А сега как отключваш механизма?

Кит се засмя.

— Задръж малко. Така. Сега вземи катинара и пъхни напъвача в долната част на ключалката.

Дру изпълни инструкциите му. Върхът на езика й се беше показал от ъгълчето на устата й, приличаше на малко момиченце, съсредоточило се върху книга.

— Завърти го натам, накъдето би се завъртял механизмът. Не, не наляво… ето така. Сега вземи шперца с другата си ръка.

— Не, чакай… — Тя се засмя. — Това е объркващо.

— Добре, нека ти покажа.

Кит пъхна втория кламер в ключалката и го разклати напред-назад, опитвайки се да избута щифтовете нагоре. Баща му го беше научил как да ги усеща с шперца (този механизъм имаше пет щифта) и той зачовърка внимателно, повдигайки ги един след друг.

— Завърти напъвача — каза неочаквано и Дру подскочи. — Завърти го надясно.

Тя го направи и катинарът се отвори.

Дру изписка тихичко.

— Страхотно!

На Кит му се прииска да й се усмихне, никога не си беше мечтал за по-малка сестра, но беше приятно да имаш някого, когото да учиш на разни неща.

— Тай знае ли как се прави това? — попита Дру.

— Не мисля. — Кит щракна катинара и й го подаде. — Но вероятно бързо би се научил. — Облегна се назад. — Сега ти го направи.

Дру простена.

— Не е честно.

— Единственият начин да се научиш, е, като го направиш.

Беше нещо, което баща му често казваше.

— Звучиш като Джулиън.

Дру се засмя и се залови с катинара.

Ноктите й бяха покрити с излющен черен лак. Кит беше впечатлен от това колко деликатно работеше с напъвача и шперца.

— Никога не съм си помислял, че ще чуя да ми казват, че звуча като Джулиън Блекторн.

Дру вдигна очи.

— Знаеш какво имам предвид. Като баща. — Тя завъртя напъвача. — Радвам се, че с Тай сте приятели — подхвърли неочаквано и Кит усети как сърцето му удари силно в гърдите. — Искам да кажа, че той имаше Ливи. Не се нуждаеше от други приятели. Беше като техен малък клуб и никой не можеше да влезе в него. А после ти се появи и го направи.

Тя замълча, все така стискайки катинара. Гледаше го с очи, които така приличаха на очите на Ливи, големи, синьо-зелени и обрамчени от тъмни ресници.