Детето на нощта [bg]

Хирад разръчка жарта и пламъците се разгоряха. Нощта на­около беше лишена от покой. Не валеше, но вятърът трупаше още облаци в небето, а над земята бурните му пориви вдигаха прашни вихрушки и виеха скръбно около отломките.

В центъра и в южните квартали още горяха фенери - там про­дължаваше изваждането на труповете. Хирад безмерно уважа­ваше и съжаляваше тези хора, които се подкрепяха колкото можеха, а несломимата воля ги подтикваше да преравят една след друга развалините, да намерят мъртъвците и да ги погре­бат, за да започнат после живите от нищото.

Хвърли поредната съчка в огъня и се взря в онези, над чий­то сън бдеше. Гарваните. Не би отрекъл, че гледката го сгрява. Изобщо не бе и помислял, че отново ще пази Дензър, Илкар и Незнайния. Спокойният им унес пък беше най-красноречиво- то доказателство за тяхното доверие в него.

Вятърът пак нахлу в малкия им бивак, дърпаше наметалата и кожите, с които се бяха увили приятелите му, досущ като шеп­нещ джебчия, безсилен да открадне. Варваринът се подсмихна при мисълта колко пъти паметта му бе запечатвала същата картина.

Но усмивката му застина, когато прикова поглед в неподвиж­ното тяло на Дензър. Вятърът стихна, а невидима ръка още ро­веше и подръпваше наметалото. Невидима ли...

Хирад бе присъствал на повече магии, отколкото обикновен човек можеше да преживее и за сто години, и тутакси разпозна потайно нападение под Невидимо було. Магът се движеше съв­сем бавно около Дензър, за да не наруши заклинанието. Варва­ринът предположи, че може да не е сам. Изправи се нехайно, поглеждаше към Дензър с ъгълчето на окото, и съобразяваше къде точно стои дошлият да краде маг.

Тримата му приятели бяха легнали от другата страна на огъ­ня. Хирад се протегна, пулсът му се ускори изведнъж. Той из­ви глава уж да погледне останките от града, завъртя се, прек­рачи и се метна над пламъците.

Щеше да тупне зад Дензър, но се блъсна в рамото и гърба на мага, наведен да отмъкне нещо изпод наметалото. Чу изненада­ното охкане на натрапника, който внезапно се показа пред очите му - високият мъж с прилепнали черни дрехи безпомощно раз­маха ръце, когато тежестта на Хирад го събори на земята.

- Гарвани! Нападение на магове! - изрева варваринът, вече посегнал да сграбчи.

Магът беше чевръст и жилав, извъртя се бясно и го отблъс­на с лакът.

Хирад пак се търкулна, остави го да се измъкне и се надигна присвит. Видя мага зашеметен, а зад него пъргаво се изправя­ха събудените Гарвани. Магът понечи да хукне, варваринът оба­че светкавично изпружи крак и потайният крадец се просна в прахоляка.

Хирад тутакси му се нахвърли, но противникът вече го очак­ваше изправен. Замахна, варваринът се наведе под юмрука му, пристъпи наблизо и го халоса в корема с дясната ръка, след миг с лявата улучи носа му. Чу пращенето на хрущяла под пръсти­те си и усети топли пръски кръв по кожата си.